— Но това няма значение — сви рамене Скай, оставайки лоялна. — За всичко, което се отнася до пробите, той контактува с баща ми. Рядко се налага аз лично да му докладвам — не съм на достатъчно висока позиция.
— Но той изключвал ли те е от срещи, мейли? — не се отказваше Алекс. — Защото имаш права, нали разбираш. Не може да постъпва така.
— Ами, както казах, големият шеф в този отдел е баща ми, така че той ходи на всички срещи на старшите мениджъри. Не, по-скоро, ако търси баща ми, Локи няма да дойде тук, ако види, че съм сама. Освен това сега обядва в офиса си вместо в стола. Такива неща.
Алекс кимна, но все още не беше убедена, че Локи не е изгонил Скай от работата й. Не че й трябваха доказателства за лошото му държание и неадекватни мениджърски умения — не затова беше тук.
— Мислиш ли, че се изолира от служителите?
— Да — въздъхна Скай.
— Променил ли се е, след като скъсахте? — Скай не помръдна за момент и когато не отговори, Алекс добави: — Просто чух, че е раздразнителен, избухлив, резервиран, непредсказуем… Останах с впечатлението, че хората вече не знаят какво да очакват от него.
— Той е всички тези неща, но не мисля, че се дължи на това, че се разделихме. Беше започнал да става такъв още когато бяхме заедно, когато баща му умираше.
— Разбирам. Кога беше това? — При първата им среща и Шолто беше казал същото.
— Преди година и половина. Прие го много тежко. — Скай прехапа устна, загледана в пространството. — Беше толкова гневен и непрекъснато влизаше в спорове — нищо, което правех, не беше както трябва. Сякаш искаше да ме отблъсне. След това започна да прави разни неща сам, изолирайки ме от живота си — тренировки за триатлони, алпинизъм, каякинг, стрелба, лов…
Преди най-после да остави гилотината да се спусне и да я зареже — помисли си Алекс и закима съчувствено.
— А майка му? Близък ли е с нея?
— Тя е починала, когато бил на шестнадесет.
— О. — Значи единственото дете се е превърнало в сирак, съвсем сам на света? — Това обяснява много неща.
— И аз се опитах да му го кажа — целият този гняв вътре в него беше, защото така и не се беше справил със скръбта за майка си, той я обожавал. А после да изгуби и баща си… Събра му се прекалено много.
— Но той не е искал да те чуе — промърмори Алекс, без изобщо да се учудва. Да се каже, че Локлан не е наясно с чувствата си, беше все едно да се каже, че слонът е тежък. — Всичко това беше много интересно, благодаря ти, Скай. Поне определя уязвимостта му. Доказва, че всъщност е човешко същество. Опитвам се да установя някакъв контакт с него, но той отказва дори да седне с мен, да не говорим за разговор. Това е третият ми ден на острова и до този момент единствените разговори, които сме провели, са били спорове. — Тя направи физиономия.
— Да, голям инат е наистина — въздъхна Скай. — Не може да го накараш да направи нищо, което не иска.
— Точно така. Затова трябва да намеря начин да го накарам да иска да работи с мен.
— Не знам какво да кажа. Толкова е неотзивчив.
— Шолто ми каза…
— А, ето ти веднага проблема. Двамата с Шолто се мразят. Ако мисли, че работиш за него, ще направи всичко, за да ти противоречи.
— Дори и с риск да навреди на себе си?
— Абсолютно.
Алекс въздъхна. Обикновено трудното идваше, когато започнеха да работят, не преди това. Той беше клиентът от ада — сам и самотен, дистанциран и резервиран, изолиран и гневен. Можеше да се каже, че е най-големият си враг.
— Алекс.
Обърна се и видя Калъм, облегнат на стената. През цялото време ли беше чакал?
— Калъм — каза тя с напрегната усмивка, чувствайки се вбесена. Не беше ли се изразила достатъчно ясно? Колко пъти…?
— Имам предложение за теб — каза той, като се отблъсна с крак и тръгна бавно към нея.
— Боя се, че съм заета. Трябва да намеря брат ти и да поговоря с него.
— Торкуил не е тук. На среща с банката е. — Той намигна. — С което искам да кажа, че гледа ръгби на „Мърифийлд“.
Страхотно — ядосваше се мълчаливо тя. Сега какво? Локлан не искаше да говори с нея, а главният финансов директор беше на корпоративно забавление. Сигурно можеше да планира интервюта с някои от мениджърите и да започне да събира информация за Локлан. Хеймиш вероятно можеше да й помогне, като я запознае с някои от тях, усещаше, че хората го уважават.
— Току-що се видях с Локи. — Той изчака Алекс да спре и да се обърне — което тя направи.