— И? — попита тихо тя. Какво точно беше казал Локлан на братовчед си — дали му беше разказал всички подробности от тяхното приключение?
— Нещата между вас, изглежда, не вървят добре — отговори сухо той.
— Благодарение на теб. Малката ти шега ми попречи от самото начало, като ме лиши от подходящо представяне и от много важното първо впечатление.
— Нищо нямаше да се промени. Той е решен да няма нищо общо с теб.
— Да. Заради баща ти. Щом аз съм опетнена заради връзката с него, защо няма нищо против теб за разлика от мен?
— Кръвната връзка? — сви рамене Калъм, а след това намигна и добави: — Плюс факта, че съм неустоим за всички.
— Не всички.
Ясно беше, че е свикнал хубавата му външност да печели повечето неща, повечето жени.
Калъм се усмихна и без да се притеснява, тръгна бавно към нея.
— Слушай, измислих план.
— Не ми харесва как звучи това — отговори Алекс и скръсти ръце, когато той спря на няколко сантиметра от нея.
— Ще трябва да ми се довериш.
— Е, аз не ти се доверявам. — Изведнъж осъзна, че с братовчед му тя звучеше точно като Локлан, а Калъм звучеше точно като нея. Зачуди се дали беше толкова досадна за Локлан, когато настояваше той да говори с нея?
Калъм се разсмя.
— Виж, утре в семейното имение ще има лов, организиран за борда на директорите. Прави се всяка година и затова съм тук. Ела като моя гостенка. Баща ми се отказа, така че имаме свободно място.
— Защо?
— Защото ако Локи някога сваля гарда, то е по време на лов.
— Не съм сигурна, че искам да съм около него, когато е въоръжен.
— Стреляла ли си по-рано?
— Разбира се.
Преди години за Алекс беше станало приоритет да е добра във всички спортове, по време на които клиентите обичаха да сключват сделки, и затова беше добра в тениса, играеше голф с най-добрите, разбираше правилата за засадата във футбола и познаваше новите правила за спорна топка в ръгбито.
— Добре.
— Не, не е добре. Нямам пушка и… — О, господи, не отново — изпъшка наум тя. — Нямам какво да облека.
— Няма проблем, може да облечеш дрехите на майка ми. Изглеждаш нейния размер.
Дрехите на още една непозната? Ако отново вземеше дрехи назаем, щеше да постигне хеттрик! Погледна часовника си. Още не беше дори единадесет. Не, ако Луиз купеше билет за самолет и изпратеше екипа й със следобедния полет…? При мрачните краски, с които Скай току-що беше обрисувала новия й клиент, Алекс не можеше да си позволи да пропусне нито една възможност за сближаване, трябваше да намери начин да стигне до него и да го привлече на своя страна.
Погледна към Калъм, присвила очи.
— Каза, че е предложение. Ти какво печелиш от това?
— А, да — усмихна се смутено той. — Ами, ако в резултат на лова успееш да привлечеш Локи за работата ви, ще трябва да излезеш на вечеря с мен. — Той вдигна отбранително ръце. — Просто вечеря.
Алекс се опита да обмисли другите си възможности да накара Локлан Фаркар да говори с нея, но той я беше изхвърлил вече два пъти и освен ако не насочеше пушка към него в офиса му…
— Къде?
— Местната кръчма предлага страхотен овчарски пай. Боя се, че няма луксозни, романтични места със звезди на „Мишлен“…
В другия край на двора вратата на офиса на Локлан се отвори и той самият излезе навън — вече не с екипа си за тичане, а с дънки, червена карирана риза и дебел плетен пуловер на осморки. Когато видя двамата да стоят и да си говорят като стари приятели, той забави крачка само за миг и дори и от това разстояние се виждаше презрението в очите му заради факта, че отново я вижда да досажда във фабриката.
— Здрасти, Локи! — извика Калъм.
Но Локлан дори не кимна, продължавайки по пътя си към цеха за малцуване.
Алекс виждаше, че Калъм е прав — нищо не може да влезе в затворен юмрук, а виждаше, че братовчед му нямаше намерение да се открие. Ако продължаваше да влиза с взлом в офиса му, той просто щеше да продължи да я изхвърля.
— Но само ако проработи.
— Разбрахме се — ухили се той и потърка развълнувано ръце. — Ще уредя да ти изпратят нещата. Къде си отседнала?
— Няма нужда. Ще ми изпратят моите.
— Е, все пак къде си отседнала? Ще трябва да знам, за да дойда да те взема за вечерята.
— Много бързаш — каза иронично тя. — Във фермата „Кролинхи“.
— А, страховитата мисис Пеги — изрече весело той. — Опита ли вече прочутите й пържени филии?
— Какво да съм опитала? — Алекс не можа да не сбърчи нос.
— Най-хубавите на острова. По дяволите, не, най-хубавите в Шотландия. Поискай за закуска утре.