— Калъм, къде е братовчед ти? — попита тя, докато вървеше до него. — Обеща, че ще е тук.
— И ще бъде — да, тук е. Ето там — каза той, оглеждайки се наоколо. — Ай, ай, и изглежда, че не е сам.
Той посочи към една къща, чийто елегантен покрив от плочи и високи комини едва се показваха зад висока каменна стена. Пред вратата от ковано желязо по средата ясно се виждаше Локлан, който се беше навел, за да целуне една мургава, къдрокоса жена — ръцете й бяха обхванали главата му, а неговите ръце бяха опънати назад, за да не може пушката му да се смъкне от рамото.
— Господи, тя сигурно замръзва — промърмори Алекс, когато видя, че жената е загърната само с чаршаф.
— О, предполагам, че той я е стоплил — засмя се Калъм. — Братовчед ми има голям успех сред жените.
— Това не е тайна — отбеляза Алекс и се обърна, когато видя Локлан да се освобождава от жената и да тръгва през полето. — Историите му с работничките са добре известни и документирани.
Тръгнаха към позициите и тя започна да пълни джобовете си с патрони.
— Добро утро, братовчеде — извика Калъм, когато Локлан мина край тях. — Добре ли спа?
Локлан погледна мълчаливо към него — към тях — и тя с удоволствие забеляза, че е раздразнен от присъствието й тук. При него щеше да е много важно, ако успееше да го извади от равновесие — и една малка дупка може да потопи голям кораб.
— Тя какво прави тук? — изръмжа грубо той.
— Тя е Алекс — изрече натъртено Калъм. — И Алекс много любезно се съгласи да участва вместо татко, който трябваше да замине.
Локлан се отдалечи, изръмжавайки тихо, и тя остана загледана в него, докато той вървеше към своята позиция, която беше през една от тях — силуетът му, изрязан на фона на слънцето, крачещ уверено по грубия терен, сякаш познаваше всяка буца пръст, а Рона вървеше без каишка до него.
— Успокой се. Ще намериш подходящия момент — каза Калъм, гледайки я как го наблюдава.
— О, знам — отговори уверено тя точно когато в далечината чуха да изсвирва свирка, която отбелязваше началото на лова — и викачите започнаха да гонят дивеча, като удряха дънерите с прътове, удряха тревата, надуваха свирки и викаха треперливо. Алекс си сложи заглушителите на ушите, зареди пушката и свали предпазителя, готова да се прицели и да стреля, насочила поглед към небето.
След няколко минути първите птици излетяха във въздуха и тя чу изстрелите от другите пушки. Докато чакаше нейните птици да излетят, Алекс погледна надолу по редицата и видя Локлан да прибира в торбата си четири фазана един след друг и един бекас.
— Ето сега — измърмори Калъм до нея с необичайно напрегнат тих глас, когато две птици полетяха в небето пред тях. Той сложи пушката на рамото си, Алекс направи същото и в следващия момент и двамата стреляха.
— Беше фантастична! — възкликна Калъм, докато вървяха обратно към ловния бус.
— Благодаря. Въпреки че съм доста обидена от учудването ти.
— Винаги си обидена от мен.
— Вярно е.
Алекс не можа да сдържи смеха си. Може би все пак е била прекалено строга с него, но ако той спреше да флиртува с нея, тя щеше да се отпусне и да се държи много по-приятелски. Двамата вървяха един до друг, преметнали пушки през рамо, дъхът им се извиваше на облачета пред тях, а във въздуха се носеше мирисът на дима от стрелбата. Беше невероятно начало. Сега, когато бяха приключили на първата позиция, Алекс се чувстваше спокойна и й беше топло.
— Как се справи? — попита Калъм брат си, когато групата отново се събра при буса.
— Ужасно. Стрелях като некадърник — отговори Торкуил и поклати глава.
— О, не знам — каза Питър. — Справи се по-добре от стария Дъги. Ти поне не забрави да заредиш — изрече натъртено той.
— Ти забрави ли? — обърна се Торкуил към счетоводителя.
— Обеща да не го споменаваш! — засмя се Дъглас.
— Пропусна две абсолютно сигурни птици — оплака се Питър.
— Да, благодаря ти! Доколкото си спомням, и ти самият веднъж беше виновен за нещо подобно.
— Много вода изтече оттогава, приятелю.
— А ти, Локи? — попита Калъм братовчед си, който дойде при тях с напълно безизразно лице, което Алекс знаеше, че е изцяло за нея.
— Не много зле.
Или може би е и за всички останали — помисли си Алекс, забелязвайки как с присъствието му веселото настроение изчезна. Наблюдаваше, докато всички се ръкуваха с него, но отсъствието му по време на почерпката за началото на лова очевидно беше прието като пренебрежение и усмивките, които се появиха, бяха принудени и официални.