Зачуди се дали в стола правят кафе за навън. Имаше нужда от помощта на кофеин преди следващия сблъсък — нямаше нищо лошо в това да играе ролята на великодушна домакиня на Локлан, но той никога не питаше дали и тя иска кафе.
Обърна се, за да забърза към стола, когато чу нещо зад себе си. Огледа се и видя, че Торкуил е подал глава от своя офис, през една врата от този на Локлан. Това беше нелепа гледка, защото Алекс си представи конете, които някога сигурно са подавали глави от тези преустроени селскостопански сгради.
— А, Алекс, помислих си, че си ти — каза той, излезе и подаде приятелски ръка. — Добавяш към елегантността на скромния ни двор. Как вървят нещата?
— Страхотно. И искам отново да ти благодаря за събота. Прекарах чудесно.
— Е, за нас беше удоволствие, че дойде, въпреки че ни накара да изглеждаме като група ококорени аматьори — засмя се той и сложи ръце в джобовете си. — Какво правиш? Мога ли да помогна с нещо?
— Ами, хъм, всъщност току-що си поприказвах малко с Локлан.
— О, беше ли от полза?
— Ами… — сбърчи нос Алекс.
— А. — Торкуил се намръщи и погледът му се плъзна към затворената врата на офиса на Локлан. — Хъм… Може ли… може ли да поговорим? Имаш ли няколко минути?
— Разбира се. Аз така или иначе ще присъствам на следващото ви заседание — отговори тя и го последва в офиса му.
— Чудесно. Кафе?
— Благодаря — усмихна се с благодарност Алекс, мислейки, че контрастът с братовчед му не можеше да е по-голям — не само в маниерите, а и в работните навици. Офисът на Торкуил беше чист и подреден, ярко осветен и добре организиран с картотеки на едната стена (включително и пред камината — което показваше, че това е работно място, а не дом). Неравната стена отдясно към помещението между неговия офис и този на Локлан беше премахната и в средата на стаята бяха поставени столове и голяма кръгла маса. Ако трябваше да е честна, приличаше повече на маса в трапезария, отколкото маса в конферентна зала, но поне тук целта беше да се създаде усещане за работно пространство за разлика от офиса на Локлан, който приличаше повече на студентска квартира.
— Как го пиеш? — попита той, зареждайки отново „Неспресо“ машината. Алекс едва не се разплака от облекчение, че поне този път няма да пие разтворимо кафе.
— Двойно еспресо, ако обичаш.
— Силничко за девет и половина сутринта.
— Ами, началото на деня беше трудно.
— Той вече сътрудничи ли? — изви вежди Торкуил.
— Не. Определено не мога да кажа, че е така. За първи път в кариерата ми се случва да имам клиент, който дори не говори с мен, какво остава да показва ангажираност.
— Значи виждаш пред какво сме изправени? — кимна със съчувствие той.
— Да, боя се, че е така. А в събота усетих и напрежението сред останалите членове на борда.
— Той определено се е превърнал в persona non grata — въздъхна Торкуил. — Не мога да разбера как може да понася да е така… изолиран. Човек дори може да си помисли, че се наслаждава на ситуацията.
— Ами, ако го ръководи гневът, може и да си прав.
Торкуил я погледна объркано.
— Не знам как се стигна дотук. Не става въпрос само за това, че е безразсъден или нетактичен — въпреки че и това е достатъчен проблем, — но той активно излага на риск деликатни отношения с клиенти. По-късно днес ще трябва да прекарам по-голямата част от следобеда да успокоявам важен колекционер, след като Локи блокира продажбата на една от нашите изключително редки шестдесетгодишни резерви — продажба, за която лично съм преговарял месеци наред и за която този колекционер специално пристигна от Хонконг — и всичко, защото на Локи не му хареса това, че този човек се е снимал с един от конкурентите ни.
— Шегуваш се.
— За съжаление, не се шегувам. Едно е да воюва в компанията, но когато започне да избира с кого клиентите ни могат и с кого не могат да са в приятелски отношения, ами тогава наистина имаме проблем.
— Точно така.
— Локи винаги е имал репутацията на човек, който е… да кажем, необуздан, но ако пресата разбере за избухванията и изискванията му… — Торкуил въздъхна.
— Какви са отношенията ти с него в личен план? — попита Алекс, отпивайки от силното кафе.
— Няма да лъжа. Никога не сме били близки, но след… хъм… инцидента по време на семейния съвет миналата година се опитвам да поддържам отношенията ни стриктно на бизнес основа.
— О, значи теб е ударил? — попита учудено Алекс. — Не бях разбрала.