— Което ще намали печалбите ви — промърмори Алекс, разбирайки, че фирмата щеше бавно да бъде задушена от тройния проблем с ограничените наличности, трудни търговски условия и вдигане на цените, което намаляваше печалбите им.
— Точно така. Затова виждаш защо моментът изглеждаше подходящ да продаваме. Но не беше подходящ за Локи, така че… — Той въздъхна и устните му се разтегнаха в горчива усмивка, за което Алекс не можеше да го вини. — Както и да е, ето ни сега, насочили се към криза с наличностите и най-трудните търговски обстоятелства в съвременната епоха и, изглежда, няма нищо, което да можем да направим. Ние сме като океански лайнер, който се носи към скалите — прекалено голям, за да може да обърне, и прекалено бърз, за да може да спре.
— Но Локи има стратегия, нали? Той е главният изпълнителен директор. В служебните му задължения влиза извеждането на фирмата в безопасност и на печалба.
— Той иска да диверсифицира. — Торкуил сбърчи нос, сякаш това беше мръсна дума. — Имаме проблем с имиджа — младите хора не искат да пият скоч, за тях това е напитката на бащите им. Те искат водка, джин, текила…
Алекс усети в нея да потрепва чувство на вина. И тя беше една от тези хора.
— Затова според Локи трябва да произвеждаме джин и водка — като използваме съществуващите си производствени линии и ресурси.
— А вие не искате?
— Лично аз не — поклати глава той. — Специализираното производство е нашето уникално предложение за продажба. Печелим от това, че сме стар бранд и произвеждаме малки количества от изключително малцово уиски, което може да поддържа висока цена. Блендовете са деветдесет процента от продажбите на скоч, но в нашите десет процента от пазарния дял ние сме начело. През последните няколко години по-старите уискита в категорията на супер високите цени са се увеличили с тринадесет процента и ние печелим от това, да не говорим, че нашето двадесетгодишно сега е официалното малцово уиски на парламента. През 2014 и 2015, две поредни години, спечелихме наградата „Малцово уиски на годината“, а миналата година бяхме на второ място. Ако става въпрос за количество, никога няма да можем да се конкурираме с „Гленливет“ например — те произвеждат дванадесет милиона литра годишно, а ние — пет милиона. Но насищането на пазара не е нашият път. Както и производството на джин, поне според мен. — Той въздъхна. — Но, изглежда, само аз мисля така — семейният съвет прие решението със значително мнозинство. Локи спечели важна победа.
— Ами, предполагам, че ако бизнесът трябва да се разраства… Баща ти ми каза, че бизнесът има нужда от инвестиции?
— Точно така. И бордът — с пълната подкрепа на семейния съвет и акционерите — иска това да стане с издаването на нови акции.
— Но?
— Но Локи, естествено, иска да стане по друг начин — да се събере капитал, като се забави изплащането на дивиденти и като се реинвестира печалбата.
— Аха. — Тя потрепери. — Значи всички са съгласни с това какво да се направи, но не и как.
— Горе-долу. Срещу предложението на Локи за реинвестиране с огромно мнозинство гласува не само семейният съвет, а и тридесет и пет процента от акционерите, които не са членове на семейството. В тази бройка е един много голям консорциум, съставен от настоящи и бивши служители, всеки от които наистина се нуждае от тримесечните печалби от акциите си.
— И как стои сега въпросът?
— Нерешен. Ще се разисква на следващото събрание на борда. Локи има мажоритарен дял. Той притежава петдесет и три процента, но не налага решението си. Все още.
Алекс се намръщи, спомняйки си неговата арогантност и увереността му, че Шолто няма да действа срещу него.
— Нужно ли ви е квалифицирано мнозинство? Консенсус не е ли достатъчен?
— Не. В устава е записано, че е нужно абсолютно мнозинство.
— Но след като има достатъчно гласове на членове от семейството и гласове на акционери извън семейството, ще имате по-голям процент от него?
— Щяхме да имаме, ако акциите на членовете на семейството бяха обикновени, а не преференциални.
— О, не — изрече Алекс, разбирайки веднага проблема. Преференциалните акции, които се издаваха на акционерите, членове на семейството, гарантираха предимство при изплащане на дивиденти, но на цената на нещо дребно — правата при гласуването.
— Точно. Повечето от акционерите, членове на семейството, нямат контролен глас за това как да се управлява фирмата.
Алекс се замисли за момент.