— Но щом членовете на семейството имат преференциални акции, със сигурност и Локи има такива?
— Имал е — или по-скоро Робърт, баща му, е имал, — но той ги променил в обикновени акции преди много години. Майката на Локи била от богато семейство, така че Робърт нямал нужда от по-високите дивиденти на преференциалните акции както другите. Той предпочитал да има глас — завърши горчиво Торкуил.
— Колко предвидливо от негова страна. — Алекс беше впечатлена от хитростта и бизнес усета на бащата на Локи.
— Нали? Както и фактът, че Робърт използвал правата на членовете на семейството за „първи отказ“ всеки път, когато някой братовчед искал да продаде от акциите си. Купувал толкова акции, до колкото успявал да се добере, и ги превръщал в обикновени.
— Но дори и с всичко това наследствените акции обикновено се размиват през поколенията — отбеляза Алекс.
— Да, но Локи е единствено дете от дълга поредица единствени деца, която стига чак до един от основателите на фирмата.
— Господи.
Главата й се замая, докато се опитваше да разбере всичко това. Не можеше да реши дали късметът или блестящ ум е причината за значителното състояние на Локи. Шансовете за развитието на такъв сценарий бяха почти несъществуващи и въпреки това той единствен имаше право на вето. Бордът нито можеше да прокара предложението си, нито да го отстрани от поста му, защото той действаше напълно законно. Бяха в патова ситуация, в която Локи, не особено великодушният диктатор, ги принуждаваше да преклонят глава и Алекс беше смаяна от арогантността му както за това, че еднолично блокираше консенсусния вот, така и за това, че отказваше да си подаде оставката. Имаше много малко ръководители, дори и сред нейните клиенти, които имаха дързостта и увереността упорито да твърдят, че техният начин е единствен.
— Значи първо е провалил продажбата на „Ферандор“, а след това е блокирал издаването на нови акции?
— Да, въпреки че като се замисля, трябваше да е ясно, че ще постъпи точно така — сви рамене Торкуил.
— Трябваше ли? — На нея не й беше ясно.
— Разбира се. Ако издадем още акции, неговият дял ще намалее, а със сигурност знам, че в момента той не може да си позволи да купи още.
— Значи съвсем сериозно ми казваш, че той потенциално забавя разрастването на фирмата и пренебрегва желанието на акционерите само за да защити личната си позиция? — повдигна вежди Алекс.
— Боя се, че е така — кимна Торкуил.
— Сигурно сте много… ядосани — изрече гневно Алекс, която се почувства истински възмутена.
— Вбесени сме. Съкрушени. Наистина — отговори тихо той. — Но това е бизнесът. Такива са фактите. Трябва да го приемем и да продължим напред.
Алекс въздъхна, без да може да повярва. Онзи проклет човек наистина прекаляваше.
— Защо не може да увеличи броя на акциите си?
Торкуил понижи глас и очите му се стрелнаха към отворената врата.
— Вложил е прекалено много в свой проект, който се опитваше да организира като дъщерна фирма и който, трябва да добавя, беше веднага отхвърлен от борда.
— Какво беше начинанието? — попита тя, заинтригувана и доволна, че поне имаше и добра, и лоша страна.
— Опитваше се да разработи търговски модел за дребни инвеститори за търговия с отлежаващо малцово уиски. Както можеш да си представиш, имаме хиляди бъчви с отлежаващо уиски в складовете и това отлежаване ни струва скъпо, защото минават години — дори поколения, — преди да можем да го използваме и всъщност да получим печалба от него.
— Продължавай — кимна Алекс.
— Така наречената страхотна идея на Локи беше да търгуваме с отлежаващите бъчви уиски, като приемем, че и брандът, и пазарът ще продължат да увеличават стойността си.
— Звучи ми като добра идея — сви рамене тя. — Щом тези бъчви просто си седят десет или двадесет години, това ще ги накара да работят за вас, докато всъщност стане време да ги използвате.
— По принцип идеята е добра. Проблемът е въпросът с количествата. Може и да сме един от по-дребните производители, но въпреки това произвеждаме пет милиона литра годишно и всеки един от тези литри е определен за дадена резерва. Ясно е, че за да осигурим стабилност на вкусовите качества, тези бъчви не могат да бъдат разделени или продавани на дребно. Това означава, че продажбите трябва да са в доста значителни количества, което е далече от възможностите на повечето частни инвеститори. Казано простичко, не смятаме, че ще има търсене.
— Но той мисли, че ще има?
— Така мислеше, но предложението не беше прието.
— Мислиш ли, че това може да е фактор за блокирането от негова страна на издаването на нови акции? — намръщи се Алекс. — Разгневен е? Това е отмъщението му?