— Как си? — попита Скай и се строполи на стола, развивайки червения плетен шал на врата си. Конската й опашка се развяваше, а страните й бяха зачервени — изглеждаше абсурдно млада и сякаш трябваше да е в ученическа униформа, а не лабораторна престилка.
— Чудесно. Това е кафето на победата! Току-що бях на заседание с Локлан. — И да се чувстваше притеснена от факта, че радостта й идва от факта, че не я беше изхвърлил от офиса си, а не заради някакъв голям напредък, тя не го показа.
— Това е чудесно! — възкликна изненадано Скай, докато сваляше палтото си. — Как го накара да седне с теб?
Алекс издиша шумно.
— О, преди всичко като го предизвиквах.
— Моля?
— Ами, поиграх си — докарах го дотам, че започна да преговаря с мен — толкова много иска да докаже превъзходството си, че е готов да приеме условията ми, за да го направи.
Запита се дали обаче Локлан ще може да изпълни уговорката им. След поведението му по време на срещата преди малко дали удовлетворението да я победи в Макнаб нямаше да му струва прекалено много?
— Хитро, харесва ми. Е, поздравления. Трябва да си призная, че имах съмнения дали ще успееш да го накараш да те изслуша. Такъв проклет инат е — каза Скай. — О, ще ядеш ли бисквитата? Толкова са хубави. В момента се налага да се ограничавам. Трябва да отслабна с още два килограма до сватбата.
— Изобщо не е нужно. Толкова си слаба — възрази Алекс.
— Много си мила, но е вярно. Миналия ден имах проба на роклята и или не съм спазвала диетата както трябва, или са очаквали да отслабна повече, отколкото отслабнах, защото ми е тясна тук — каза тя, обхващайки талията си с ръце. — Казаха ми, че всяка булка отслабва преди големия ден, но изглежда, че аз съм изключение от правилото.
— Сигурна съм, че Аласдейр няма да иска да гладуваш и да припаднеш, докато вървиш към олтара.
— Да, за това си права. Той не вярва в „глупави диети“, както ги нарича. Но той е почти двуметрова върлина, която не знае какво значи да не можеш да влезеш в дънките си или да се чувстваш дебел. Всъщност много се дразня, защото яде като слон, докато аз гриза маргаритки, но въпреки това качвам килограми! Толкова ще се ядоса, когато дойде през уикенда и види, че отново ще яде салата за вечеря.
— Той на Айла ли ще дойде?
— Да. Редуваме се. Миналия уикенд аз бях в Глазгоу и сега е негов ред да дойде тук — взел си е почивка в петък, за да ми помогне с опаковането на последните неща. Трябва да се запознаеш с него.
— Много ще се радвам.
Скай изглеждаше приятно изненадана.
— Наистина ли? Тогава какво ще кажеш за вечеря в кръчмата в четвъртък?
— Чудесно, вие къде… О, чакай, всъщност вече имам планове за вечеря в четвъртък.
— Тогава петък?
— Тръгвам за Пърт за уикенда — част от сделката ми с дявола — извъртя очи Алекс.
— Толкова съжалявам — погледна я разочаровано Скай. — В неделя ще обядваме с родителите ми и след това вечерта Ал ще вземе последния ферибот. А следващия път, когато го видя, ще е в църквата. — Тя изписка развълнувано.
— О, съжалявам. Много щях да се радвам да се запозная с него.
— Не можеш ли да смениш плановете си за вечерята в четвъртък?
— Не съм сигурна. Може би. Вечерята е просто с Калъм.
— Калъм? — Очите на Скай се разшириха. — Вие двамата…?
— О, господи, не! — изпъшка Алекс. Не. Не, не, неее. — Обещах да вечерям с него в замяна на една услуга, която ми направи. Обичам да изпълнявам обещанията си.
— Е, трябва да внимаваш с него — погледна я Скай. — Калъм e доста известен сред дамите. Прекалено е красив за собственото си добро.
— И е съвсем наясно с това — добави Алекс и извъртя очи. — Не се тревожи за мен. Мога да се справя с него. — Видя Скай да гледа жадно бисквитата и й я предложи. Скай прехапа устна, но поклати глава. — И така, къде ще е сватбата?
— В „Сейнт Джон“, малкия параклис на пътя наблизо. А празненството ще е тук.
Последва мълчание.
— Тук? В самата дестилационна?
— Да. В склада. — Тя затвори очи и си пое дълбоко въздух. — Сред всичкото това прекрасно уиски, което отлежава в дъбовите бъчви, ще дишаме сладките пари от дела на ангелите. — Скай отвори очи и видя изражението на Алекс. — Какво? Не си ли чувала за дела на ангелите? Това е количеството уиски, което се губи при изпарението през дъбовите бъчви.
— Не, не е това.
— Какво тогава?
— Как го прие Локлан?
— Нямаше нищо против — измърмори Скай, сякаш свивайки се физически.
— О.
Алекс не беше толкова сигурна, защото беше видяла реакцията му, когато чу името на Скай по време на разговора им по-рано в офиса. Беше го притеснило, дори го беше наранило — това беше най-близкото до уязвимост, което бе видяла в него от момента, в който бе пристигнала. Не, не беше убедена, че той „няма нищо против“ Скай да се ожени за Аласдейр точно тук, независимо от това какво казваше.