— Благодарен съм ви, че се съгласихте да се срещнем, особено в неделя. Сигурен съм, че уикендите са ви скъпи.
— Клиентите ми могат да се свързват с мен по всяко време.
Явно доволен от чутото, Шолто повдигна вежда и чашата си.
— Sláinte. За ваше здраве.
— Sláinte.
Той я гледаше, докато тя отпиваше от кехлибарената течност, но Алекс с нищо не издаде паренето в гърлото си, докато я преглъщаше. След малко за своя изненада откри, че доста й харесва.
— Никой не съжалява повече от мен, че нещата стигнаха дотук, но той е неконтролируем и може да нанесе поражения — върна се отново към работата им Шолто.
— Наистина изглежда така. Любовните авантюри са нещо неразумно. В най-добрия случай излага компанията на бог знае какво по отношение на обвинения в сексуален тормоз. Но да удари в лицето член на борда по време на семейния съвет? — каза ужасено тя. — Да изхвърли компютър през прозореца…? — добави укорително и поклати глава. — Никога не съм чувала такова нещо. Той ми се струва неподходящ за ролята и по темперамент, и психологически, не може да се справя с нея на физическо ниво. Това, което искате да видите в един главен изпълнителен директор — ако можете да надникнете в главата му, — е високи нива на тестостерон, хормона на „действието“, и ниски нива на кортизол, хормона на стреса. Той е класически пример на комбинация от висок тестостерон и висок кортизол, което е катастрофално. Когато напрежението стане прекалено силно, той ще избухне и това го прави опасен.
Шолто въздъхна с израз на съжаление.
— Всичко това не е непременно по негова вина. Боя се, че баща му го глезеше прекалено, а знаете какво казват за жаленето на пръчката.
Тя наклони глава в израз на съпричастност.
— Имате ли деца?
— Две момчета. Торкуил и Калъм. — Той се разсмя тихо. — Казвам „момчета“. И двамата са над тридесетте и са с петнадесет сантиметра по-високи от мен поне от петнадесет години.
— А те работят ли във фирмата, или само имат акции?
— И двамата са директори във фирмата — Тор е нашият главен финансов директор, а Калъм ръководи отдела ни за управление на капитала в Единбург.
— Те какво мислят за него?
— Когато бяха малки, бяха близки — особено Калъм и Локи, — но сега стоят настрани един от друг. И тримата са се променили и вече са други хора.
Алекс се замисли за момент.
— И колко от членовете на семейството са в борда на директорите? Вие, Локлан…
— Торкуил и Калъм.
— Има ли членове, които не са от семейството? — попита тя.
— Да, четирима. Двама външни директори, един бивш служител и един настоящ служител — нашият главен блендер. Защо?
— Просто ме интересува съставът на вашия борд на директорите. Семейните бизнеси с високо пропорционално представяне по-рядко се провалят, но този ефект се анулира в случаите, когато членовете на семейството имат петдесет процента или повече от директорските постове. Това се случва, защото, макар че един семеен бизнес може да извлече ползи от по-близките емоционални връзки, съперничеството между братята и сестрите, съперничеството за наследяване и идентичност също така означават, че много по-лесно могат да възникнат конфликти — както се вижда от вашия семеен съвет.
— Е, не може да се каже, че отношенията са близки, искам да кажа генетично. Локи е син на мой втори братовчед и той и момчетата са трети братовчеди, така че не знам дали това има някакво място в хипотезата ви или не.
Алекс се замисли за момент.
— Вероятно има значение. Те са достатъчно свързани, за да не могат да избягат един от друг, но не достатъчно близки, че наистина да ги е грижа. Има ли жени в борда?
— Една. Мари Маклеод. Тя е старши съдружник в Броуди.
Алекс кимна.
— В зависимост от устава ви може би си струва да помислите за включването на поне още една жена в борда на директорите. Съществуват сериозни доказателства, че бордовете с разнороден състав по пол са по-стабилни, с по-малко оставки и по-редки конфликти.
— Мис Хайд, сигурен съм, че сте права, но единственият конфликт в „Кенталън“ произтича от един човек — Локлан Фаркар. Той винаги действа съвсем на границата на корпоративните закони и упорито и редовно се противопоставя на желанията и на борда, и на семейния съвет. — Изражението му помръкна. — Компанията ни дава работа на триста четиридесет и един човека от града. Нашата дестилационна фабрика довежда в района над милион посетители годишно и ние даряваме един процент от печалбата — която миналата година беше шестдесет и пет милиона паунда — на местни благотворителни организации. Бордът не е единствената група, която няма да иска „Кенталън“ да се провали.