— Имам планове.
— Тогава ги промени. Това е възможност, която се случва веднъж в живота.
— Не мога.
Погледът му потъмня.
— Какво би могла да правиш, което е толкова важно, че да не може да го зарежеш заради това?
— Чук, чук, има ли някой вкъщи? — чу се глас от пътеката отвън. Притворената врата се отвори и в коридора надникна една руса глава.
— Еха! — усмихна се широко Калъм, виждайки я увита в хавлията.
Алекс я придърпа още по-плътно.
— За бога — измърмори тихо тя.
— О, здрасти, братовчеде, как вървят нещата? — попита Калъм, когато влезе в преддверието и видя Локлан да гледа сърдито зад вратата. — Помислих си, че познавам колата отвън. Какво правиш тук?
Настъпи мълчание, когато Локлан погледна към нея с гняв, който Алекс не можеше да си обясни.
— Дойдох да взема тези — отговори накрая той и взе костюма, а след това и обувките от пода, при което последва нов пристъп на кашлица.
— Не звучиш добре, Локи — каза Калъм, като успя едновременно да се намръщи и да се усмихне. — Сигурен ли си, че не трябва все още да си почиваш?
— Добре съм — промърмори Локи, който съвсем не изглеждаше добре. — Ще се видим утре.
И излезе оттам с поглед, прикован в пода, преметнал костюма на рамо.
Калъм сви рамене.
— Е — обърна се към нея той с възхищение в погледа. — Моля те, кажи ми, че ще дойдеш облечена така.
Той беше приятна компания, трябваше да признае това. И беше чел учудващо много. Освен това сякаш наистина я слушаше, което тя изобщо не бе очаквала.
Кръчмата, в която я заведе — „Еленът“, беше толкова уютна, че направо да ти се прииска да се сгушиш в нея: огромни стари, почернели от времето плочи покриваха пода, стените бяха боядисани в наситено синьо, а в единия ъгъл весел огън хвърляше красива кехлибарена светлина. Отвън, до пътеката, едно борово дърво беше украсено с бели лампички, на чиято светлина едва успя да различи покрития с трева покрив на ниската каменна сграда. Беше „черна къща“[5], както обясни Калъм, който бе хванал ръката й („в случай че има лед“) и я бе въвел на топло.
„Еленът“ беше предимно кръчма, в която се пиеше, с бар в дъното и опърпани кожени дивани и тапицирани с туид кресла, подредени на групи в средата, а по края на стаята имаше високи дървени сепарета, които бяха толкова малки и интимни, че правеха докосването на коленете им неизбежно. Е, Алекс бързо бе решила да седи под ъгъл.
Пътуването дотам беше спокойно. Калъм беше приятна компания и докато тя мислеше за катастрофата с неочакваното идване на Локлан — какво си беше мислил, че прави? Дори и да бе имала намерение да присъства на дегустацията, изобщо не бяха говорили той да я вземе. Светлината на луната беше мъждива, облаците, донесли снега, все още висяха тежко над острова, докато те бързо се отдалечаваха от брега и той я водеше навътре в тази част на острова, която тя не бе успяла да разгледа по време на сутрешното си тичане. Алекс седеше като хипнотизирана, докато светлината от фаровете на елегантното ауди на Калъм се завърташе на всеки завой и извикваше от тъмнината вълшебна борова гора или обрасъл с пирен хълм. Бяха минали през само няколко селища и самотни къщи, така че когато Алекс видя, че само едно сепаре е свободно, не можеше да не се учуди откъде са дошли всички тези хора.
— Винаги трябва да се прави резервация — каза Калъм, когато застанаха на вратата и видяха пълната стая.
— Често идваш тук, така ли? — попита тя по-остро, отколкото имаше намерение, но дори и да бе схванал смисъла на забележката й, Калъм с нищо не го показа.
Бяха си поръчали коктейли с уиски, като Калъм специално бе поискал уискито да е петнадесетгодишно на „Кенталън“, а след това той бе избрал задушено еленско месо, а тя беше много доволна от ризотото си с черни трюфели.
Сега отново се бяха върнали към уискито, този път само един пръст от кехлибарения нектар, и Алекс се чувстваше много отпусната, беше добре нахранена, беше й приятно в приспиващата топлина на огъня и се радваше на коледните песни, които бяха пуснали тихо на бара. Седнала настрани в сепарето им, протегнала крака на пейката, тя наблюдаваше Калъм, който й разказваше някаква история за приключения в пансиона — как спускал кутии с бисквити на приятеля си в спалното помещение под тях, като ги завързвал с колана на халата си.
Отдавна не беше вечеряла с мъж, без това да е свързано с работата й. Не че това беше среща — до известна степен тази вечеря също беше свързана с работата. Алекс бе сключила сделка и сега просто изпълняваше своето задължение от уговорката, но не очакваше всъщност да се забавлява.
5
Типична за северната част на Шотландия стара къща, построена от камъни, със сламен покрив и без комин, като димът излизал през покрива. — Бел. прев.