Докато Калъм се смееше на собствените си шеги, тя си помисли, че е наистина много красив, винаги готов да се усмихне и да открие хубавото във всичко. В него нямаше нищо мрачно и изглежда и никаква изгаряща душата амбиция, той беше просто типичното богато момче, родено с пари и без да е нужно да доказва нищо. И защо да го прави? Той живееше в свят, където името му отваряше врати, а лицето му отваряше сърца.
Беше толкова различен от брат си, а що се отнасяше до Локлан… какво беше усетила в него? Имаше някаква склонност да се отбранява, която граничеше с агресивност, директност, която прикриваше гняв и го правеше рязък, безкомпромисен, затворен, закостенял. Днешният следобед беше разкрил много на различни нива — освен че бе станала свидетел на отношенията му със Скай, днес за първи път го бе видяла лице в лице с Шолто и беше ясно, че отношенията са се разпаднали до такава степен, че те просто не се съгласяваха един с друг по принцип. Според опита й, щом веднъж…
Алекс се спря, осъзнала, че мисли за клиента си, отново работейки, когато се предполагаше, че си почива. Съсредоточи се върху Калъм — каза си тя, отпи от уискито и отново се заслуша в думите му. Той говореше за — о, говореше за нея.
— Ъ? — изрече тя и се поизправи. „Вълшебството на Ню Йорк“ се чуваше тихо откъм бара.
Той се усмихна, наведе се напред, облегнат на лактите си, съсредоточил цялото си внимание върху нея. Беше подход, който се харесваше и тя съветваше клиентите си да го използват в срещи, когато искаха да подчертаят близост и емпатия.
— Попитах защо, по дяволите, не си омъжена? Успяла си, амбициозна, остроумна, невероятно добра компания и ако нямаш нищо против, че го казвам — много секси.
— Знаеш ли, не всяка жена иска да се омъжи. Може и да не вярваш, но всичко това с бялата рокля и голямата сватба за някои от нас е истински кошмар.
— Естествено, разбирам това — измърмори той. — Ти си съвременна жена. Какво всъщност може да ти даде бракът? Нямаш нужда от мъж. Ти си финансово независима, умна…
— Спри — засмя се Алекс. — Стига ласкателства.
— И все пак виждаш ли се с някого… изключвайки всички останали?
— Не.
— Виждаш ли се с някого, без да изключваш всички останали?
— Това е моя работа.
Той изцъка с език.
— Знаеш ли, точно това ми харесва в теб. Никакви глупости. Много малко жени казват това, което наистина мислят. — Той замълча и на устните му заигра усмивка, после изрече тихо: — Кажи ми ти какво харесваш в мен.
Очите ти.
— Кой е казал, че харесвам нещо в теб? — повдигна вежда Алекс.
— Жестока си — засмя се Калъм и поклати глава с възхищение. — Но не си мисли, че не съм забелязал как отклоняваш всичко лично. Забелязах и това само възбужда интереса ми още повече. Искам да знам какво те мотивира, Алекс, и възнамерявам да го открия.
Тя се усмихна — отклонявайки отново личното, — като знаеше, че той никога не би се досетил, знаеше, че дори и да му кажеше направо, той сигурно така или иначе няма да й повярва. Някои истории са просто прекалено ужасни, за да са истина. Тя започна да потропва с пръсти по масата.
— Ти със сигурност си имаш живот в Единбург?
— Зависи от това дали има красиви жени, хванати в капан от бурята тук.
Тя го погледна с безразличие.
Калъм вдигна ръце в знак, че се предава, и се засмя.
— Добре де. През повечето време идвам тук всеки втори уикенд, но с всички допълнителни семейни съвети напоследък стана по-често — за мой късмет, защото иначе нямаше да имам удоволствието да се запозная с теб миналата седмица.
— Допълнителни семейни съвети? — попита тя с внезапно изострено внимание.
Калъм сви рамене.
— По-често от обичайното. Но нищо особено. — Той отпи от питието си, а тя отказа да забележи колко златна изглежда косата му на тази светлина. — А как вървят нещата с братовчеда? Ловът помогна ли?
— Можеше и да помогне, ако не беше станал пожарът. — Тя въздъхна. — Не, какъвто и напредък да бях постигнала, изчезна в пламъците заедно със склада за ечемика. Първо всички трябваше да се занимават с пожарната, с полицията и с пресата, а после трябваше и да се почисти, да се направят опити за възстановяване на производството, а сега и скритото уиски, така че бих казала, че той има чудесно извинение да не се среща с мен. — Тя отпусна глава на облегалката, откривайки бледата си шия. — Честно казано, не знам какво става с тази задача. Имам чувството, че правя една крачка напред само за да направя три назад.