— Така е с него. Не го приемай лично. Той обърква всички.
— Но аз трябва да съм необъркваема.
— Няма такава дума — повдигна вежди Калъм.
— Знам — ухили се тя. — Но разбираш какво имам предвид.
— Да.
Тя обхвана чашата си с ръце, отново потънала в мисли.
— Не знам. Той е невъзможен.
— Ами, какво правиш обикновено с трудни клиенти?
— Сядам с тях и говорим.
— Говорите? Наистина? — Калъм я погледна скептично. — Виж, тогава най-добре да ти спестя мъките и да те спра още сега. Локи никога няма да говори за чувствата си.
— Имам предвид разговори по метода на Сократ. Това е метод на задаване на въпроси, който стига до корена на всеки проблем. Теорията е, че всички ние знаем отговорите на дилемите си, въпросът е само да знаем как да стигнем до тях.
Калъм отпи още веднъж от чашата си, като все още не изглеждаше убеден.
— Имаш ли „план Б“?
— Този на сто и осемдесетте.
— И какво е това?
— Когато пътят, по който вървиш, не дава резултати и не може да продължиш напред, спираш и тръгваш в обратна посока.
— И по отношение на Локи това какво точно означава?
Алекс замълча, докато през ума й преминаваше образът на Скай. Дали това да накара Локи да направи обратен завой в живота си означаваше да го накара да се върне при нея? Дали когато я е изоставил, той е направил най-голямата грешка в живота си, както тя предполагаше? Или имаше нещо друго, към което той трябваше да се върне? Нещо по-лошо? В крайна сметка Скай й беше казала, че я е отбягвал месеци преди това.
— Все още не съм сигурна, но ако някога го накарам да направи нещо повече от това да ме обижда, ще ти кажа — отговори уклончиво тя.
— Наистина се надявам да го направиш. Не му го казвай, но негодникът ми липсва.
— Близки ли бяхте? — учуди се Алекс.
— Никога не би си го помислила сега, нали? Но, да, бяхме повече като братя, отколкото братовчеди — много по-близки, отколкото бях с Тор. Разликата между нас е само осем месеца, така че бяхме в един и същи випуск в пансиона, дори в същото спално помещение. Бяхме неразделни.
— И какво стана? — подкани го да продължи тя.
Той поклати глава и се загледа в дъното на чашата си.
— Имаше проблеми вкъщи. Беше доста объркан — непрекъснато бягаше от училище, бунтуваше се. След това майка му почина и той не се върна след погребението. Не се виждахме цели години, а когато се видяхме, той сякаш беше непознат.
Алекс го наблюдаваше. Държанието му се беше променило напълно, цялата му веселост бе изчезнала.
— Опита ли се да говориш с него за това?
— Не, за бога. Ти си го виждала! Опитай се да говориш за чувства с него и виж докъде ще стигнеш. Ще ме хвърли в езерото, ако само си отворя устата.
— Значи мълчанието е за предпочитане? — Беше неин ред да го погледне недоверчиво.
Той вдигна очи към нея и видя съчувствието в погледа й.
— Това е предпочитаният вариант. Локи не може да е друг, сега е такъв. Понякога просто трябва да приемем, че болката променя хората, нали знаеш?
Болката променя хората? Тя кимна, усещайки как космите на ръката й настръхват. Да, знаеше това.
По пътя обратно и двамата мълчаха и Алекс усети, че нещо между тях се беше променило, като че сякаш нещо в нея бе отслабнало. Тази нейна висока стена, която обикновено беше много трудно да се изкачи, тази вечер й се струваше малко по-ниска — през нея можеше да се прехвърлят въжета и й беше толкова хубаво да се отпусне малко, поне веднъж да си позволи да си представя, че е като другите хора, свободна да играе, свободна да падне.
Тя се загледа през прозореца, докато пътуваха през хълмистите поля, където малките като карфички светлини на далечни жилища бяха като паднали от нощното небе звезди, и се връщаха към ечемичените ниви и проблясващите води на заспалото море.
Когато стигнаха до къщата, той изскочи, преди Алекс да успее да го спре, хвана я за ръката и я поведе по пътеката — отново „в случай че е заледено“. Тя усещаше мускулите на ръцете му през палтото и лекия мускусен аромат на парфюма му. Чувстваше се така, сякаш се събужда от дълбок сън.
— Благодаря ти за вечерята — усмихна се тя, застанала в преддверието. — Всъщност ми беше много приятно.
— Е, за разлика от теб аз бях сигурен, че на мен ще ми е приятно.
Алекс се усмихна и усети как нещо в стомаха й потрепва, когато Калъм се наведе леко към нея, след това спря.
— Просто проверявам дали ще последва дясно кроше — измърмори той, приковал очи в нейните.