— … j’ai fait les masques laids et difformes…
— Нарочно правех маските грозни и уродливи. Забождах стъкла в тях. Никой не искаше да ги докосне, камо ли да ги открадне. Марсдън казваше: „Махни от тук тези грозотии, Форие, дръж си ги при теб.“ Знаех, че му е приятно, задето изработвам толкова отвратителни предмети, според него това доказваше липсата ми на талант. Този наперен пуяк не знаеше, че е дошъл моят ред да му се надсмивам — маските бяха като душите на онези, които откраднаха картината ми.
„Грозни и уродливи — помислих си. — Колко е бил проницателен.“
— Les masques mont ete aussi pris…
Данбъри продължи да превежда, макар като хипнотизирана да се взираше в загадъчното изображение, оформящо се на пода:
— Взеха ми и маските. Остана само една, която още не бях довършил. Мисля, че в крайна сметка те заплениха Марсдън. Бяха грозни, но притежаваха странна притегателна сила.
— Маските са се появили на местопрестъпления — казах му. — Арестували са те по обвинение в жестоки убийства.
— Les morts ne sont pas arrivees loin d’ou j’ai travaille…
— Убийствата бяха извършени недалеч от ресторанта, в който работех като мияч на чинии. Някой подшушна на полицията, че аз съм изработил маските. Съдът ми назначи служебен защитник. Казах му: „Виновникът е Марсдън Хекскамп.“ Той отвърна, че ако призная познанството си с Хекскамп, ще си подпиша смъртната присъда. Истината, която можеше да ме спаси, щеше да ме убие. Бях впримчен.
Накрая върху плажната кърпа не остана нито едно парче. Получи се нещо, което приличаше на долната четвъртина от грамадно живописно платно, символизиращо унищожението — кръв, кости, телесни части. Раззинати черепи надничаха изпод водопади от екскременти. Миниатюрни златисти червейчета пъплеха навсякъде. От гледна точка на техническите похвати картината беше шедьовър, дело на гений, но сюжетът беше плод на болно съзнание. Какво бе вдъхновило тези адски изображения?
Форие се изправи, застана пред стената и отново задирижира призрачния оркестър. Изглежда, беше изгубил всякакъв интерес към картината.
— Кой те беше впримчил? — попитах.
Той се обърна, изгледа ме, после размаха ръце, сякаш да очертае валма дим.
— Fantomes — прошепна.
— Призраци — преведе Данбъри.
Тази дума бе последната, която чухме от Форие. Той седна на леглото и отказа да отговаря на следващите въпроси. Човекът, говорещ смислено, изчезна. Остана ненормалният, който се взираше се в стената и замечтано се усмихваше.
— Не съм виждала по-странен тип, Карсън — прошепна Данбъри.
Четирийсет и осма глава
Докато пътувахме обратно към Мобил (признавам, че карах като луд и отново наруших куп правила за движение), от Канал 14 няколко пъти телефонираха на Данбъри във връзка с някакъв репортаж за клиники за отслабване; доколкото разбрах от изражението й, тази задача изобщо не й беше по сърце. На мен се обади само Джейкъб Уилоу, за да разбере какво става. Обещах да се срещнем при първа възможност, за да го осведомя за развоя на събитията.
Закарах Данбъри до работата й. Преди да слезе от колата, тя каза:
— Имам да свърша това-онова, но не е толкова важно. Готова съм да се включа в екипа, ако Уолкот позвъни.
С лудешка скорост подкарах към къщи. Първата ми работа беше да скрия картината и да взема душ. Телефонът иззвъня тъкмо когато излизах от банята. Обаждаше се Уолкот — по гласа му разбрах, че е много разтревожен:
— Не знам какво става, но мисля, че онова, за което говорихме, ще бъде днес или утре. Потърсих двама клиенти, които разполагат с достатъчно средства да купят голяма колекция. На телефоните им имаше съобщение, че господин еди-кой си отсъства от града и ще се върне не по-рано от утре или вдругиден.
— Може пътуванията им да са свързани със служебни дела.
— И двамата са пенсионери и се занимават само с попълване на колекциите си. Досега винаги са отговаряли на обажданията ми. Друга клиентка помоли да й позвъня след два дни. Добави, че ако събитията се развият според предвижданията й, ще й е необходим специалист по реставриране на картини с маслени бои.
— Продължавайте.
— Свързах се с още един колекционер и му предложих платно от ранния период на Рамирес. Той каза, че имам късмет, още утре щял да дойде да го види.