— Получаваш долар за една цигарка.
Морякът се обърна — възрастният човек незабелязано се беше приближил до него.
— Заповядайте, господине.
Извади цигара от пакета и махна на стареца да си прибере банкнотата. Щракна запалката, непознатият се приведе и с шепи закри пламъчето. Дълбоко вдъхна дима и се закашля.
— Хей, добре ли сте? — стресна се морякът.
Старецът се поусмихна, погледна цигарата:
— Запалвам за пръв път от сума ти години. Сигурно съм отвикнал.
— Откога не сте пушили?
— Оказах цигарите на 1 януари 1980 година.
Младежът озадачено го изгледа:
— Защо след толкова време отново започвате?
Непознатият дръпна от цигарата, задържа дима в дробовете си, после го изпусна през носа и се загледа в острова:
— Помага ми да чакам.
— Какво чакате?
— Отговори — промълви по-възрастният човек и отново дръпна от цигарата. — За нещо, дето стана преди трийсет и пет години.
Лидия затвори телефона, приближи се до плъзгащата се врата към терасата. Дръпна завесите и се загледа в залива; поклащаше се, сякаш танцуваше в ритъма на въображаема музика. Над къщата прелетя ято чайки — приличаха на бели пръски върху синьото небе.
Повдигнах глава и попитах:
— Как убеди другата жена да застреля Марсдън вместо теб?
Тя престана да се поклаща. Обърна се към мен. Отначало лицето й беше безизразно, ала след няколко секунди устните й се разтегнаха в усмивка. Шията й пламна, тя се задъха, сякаш беше възбудена.
Претича през стаята и скочи върху гърдите ми. Въздухът излезе от белите ми дробове. Лидия доволно се усмихваше, докато гледаше как се давя.
— Не беше необходимо да убеждавам жалката ненормалница, Райдър. На колене ме молеше да й дам черните дрехи и воала. Повтарях: „Не, Шайен, това е свещен миг.“ Глупачката се тръшкаше и пак ме молеше. Накрая въздъхнах и казах: „Добре, Шайен. Не казвай думичка никому и ще отидеш в рая заедно с Марсдън. Ще дойда при вас след няколко седмици.“ Тя дословно спази указанията ми и си пръсна тъпата глава. Ченгетата спипаха няколко други тъпанарки с размътени мозъци, които потвърдиха, че самоубилата се Плачеща жена е последователка на Хекскамп, носеща прякора Калипсо. Цялата история беше много мътна, от полицията не надушиха нищо гнило и никой не ме потърси. — Тя най-сетне отстъпи встрани, седна на канапето, изрита ме в ребрата. — Ще ти открехна нещо, Райдър. Самолюбието на Марсдън много ми помогна при поставянето на малката ми пиеса. Слуховете изостриха апетита на откачените колекционери. Да не говорим, че ги зарибих с мостри на онова, което предлагах.
— Парчета от мащабното платно на Трей Форие, което сте откраднали.
Очите й се изцъклиха, долната й челюст увисна, но само след миг тя възвърна самообладанието си:
— Научил си за Форие, така ли? И си се досетил коя съм. Заслужаваш жалката си заплата, детектив. Честно казано, избрах остров Дофин най-вече за да те държа под око. Държа да наблюдавам главните герои, да следя дали играят добре ролите си. Разбира се, има и друга причина. Досещаш ли се коя е?
— За да ни изкараш от сцената, когато повече не сме ти необходими.
— Бива те в занаята, Райдър. Тъй като обаче ти подхвърлях само объркваща информация, нямаше начин да се усетиш навреме. Целта ми бе да създам впечатлението, че убийствата са дело на психопат със странни наклонности.
— Затова ли си направи толкова труд със свещите, цветята и евтините пръстени, с които накичи убитата монахиня?
— Първо, не си направих Бог знае колко труд, второ, осъществих плана си — нали възложиха на теб разследването?
— Да, хванах се в капана — признах. — Дотам, че неволно да „потвърдя автентичността“ на въображаемата колекция на Хекскамп.
Лидия скочи на крака, закрачи напред-назад, от време на време отиваше да погледне ту през един, ту през друг прозорец, но не преставаше да говори:
— Доказването на автентичността беше единственият ми проблем. Години наред продавах малки парчета от картината. Разбира се, известни търговци като Уолкот бяха склонни да дадат неангажиращи мнения от рода на „Творбата много напомня прочутия стил на Хекскамп…“ Ала когато ставаше въпрос за цяла колекция… Необходим ми беше специалист, който да каже: „Да, смятам, че картината е сътворена от Марсдън Хекскамп.“
— И този специалист се намери в лицето на член от екипа по психопатологични прояви срещу личността.
Тя ми намигна:
— Предишната вечер бях погребала Мари Гилбо и планирах да намеря някой, който да се представи за експерт. Това обаче щеше да ми струва много пари, пък и бе крайно опасно. Случайно видях снимката ти с онази тъпа награда, прочетох дописката и си казах: „Това е човекът, когото търся — героична поза, поглед на самоотвержен борец с престъпността. Накратко, надут тъпанар.“ Извадих Мари от гроба, измих я, пренесох я в мотела и хвърлих въдицата. Не след дълго моят експерт захапа стръвта.