— Помислила си и как да намерим отпечатъците на Койл.
— Естествено. Хитро, а? Миналия месец накарах Рубин да ме заведе в „Коузи Кабинс“. Казах му: „Моля те, скъпи, искам да се чукам на някое долнопробно място, където ходят курвите…“ Идеята много му допадна. Между другото, записът на диктофона беше във връзка с проект отпреди две години, когато видни политици от Флорида водеха преговори със строителни предприемачи, за да разпределят помежду си доста крупна сума.
— Хубаво ни преметна и двамата с Хари. Като си спомня как се преструваше, че се страхуваш от парчето картина, уж изпратено на Койл по пощата…
— Умелата лъжа се състои в това да изпипаш всичко до най-малките подробности. Тръгнах си от мотела, но изведнъж ми хрумна, че е трябвало да оставя до трупа нещо, свързано с изкуството. И с Марсдън Хекскамп.
— Затова на следващия ден си изпратила в манастира парче от картината.
Тя отново ме подритна:
— И вие попаднахте в капана, нали?
— Почти — признах неохотно.
— Върнах се в онова задръстено място и закрепих парче от картината и над главата на разлагащата се Уики, после пак се обадих на тъпата репортерка: „Хайди Уики в Елрейн.“
— Защо ги уби?
— Преди два месеца бях в един ресторант и се засякох с Уики. Каква ирония, а? Хайди така се облещи, че очите й щяха да изпаднат. Може би е решила, че й се е привидяло, само че не можех да рискувам. Имаше опасност откачалките да се свържат помежду си, да тръгнат слухове, че не съм мъртва; рано или късно мълвата щеше да стигне до ушите на бившето ченге Джейкъб Уилоу. Навремето той сложи край на малките ни експерименти и все още чат-пат си вре носа, където не му е работа. Отдавна трябваше да го добавя към моята колекция от сетни мигове.
— Защо не пощади поне безобидната и слабоумна Нанси Шастин?
— Дадох й шанс. Проследих я, спрях колата до нея и я поздравих. За съжаление…
— Тя те е познала. Обърнала се е и е побягнала.
Лидия пак ми намигна:
— Е, не стигна далеч.
— Сега разбирам, че Койл не е бил колекционер.
Тя се ухили:
— За щуротиите в кабинета му ли говориш? За мен беше фасулска работа — купих от железарията гвоздеи и въже, от месарницата — парче прясно свинско, което увих в няколко ризи, за да се изцапат от кръвта. Само за един ден устроих изложбата.
— За разлика от мен Хамърли не повярва, че Койл е колекционер. Между другото, той замесен ли е в играта?
— Уорън не може да си направи чекия, ако не разполага с видеозапис с указания — презрително се изкиска Лидия. — Само че навремето беше адвокат на Марсдън… Предполагам, че вече си се добрал и до този факт, умнико.
Кимнах.
— Наистина ти сече пипето, Райдър. Искаш ли да си поиграеш на гатанки с госпожица Калипсо? Първа гатанка: защо съм постъпила на работа тъкмо в адвокатската кантора „Хамърли, Мелбин енд Раус“? Ще ти дам един жокер — не заради способността на Рубин да посредничи в трудни сделки, въпреки че неговата репутация безспорно ми беше от полза. — Тя отново ме подритна, все едно котка си играеше с мишка. — Хайде, понапъни си мозъчето.
Спомних си, че между всичките ми приятели, които бяха запалени колекционери на картички със снимки на бейзболисти, старинни оръжия и така нататък, имаше едно сходство — знаеха всякакви легенди, свързани с избраното хоби. Отговорът ми проблесна изведнъж.
— Водила си кореспонденция с евентуалните участници в търга, като си използвала бланки на кантората. Любителите на гнусните сувенири знаят, че Хамърли е бил служебният защитник на Марсдън Хекскамп. Самият адвокат ни каза, че от време на време го търсят колекционери и се опитват да изкопчат някаква информация. Признавам, че планът ти е бил гениален.
Лидия подигравателно изръкопляска:
— Не се знаеше къде са творбите на Марсдън след смъртта му, но всеки от тези многознайковци имаше собствена теория. Повечето смятаха, че картините са останали у адвоката, или най-малкото той знае къде се намират. Писмата с официалните бланки на кантората потвърдиха подозренията им. — Тя скочи на крака и победоносно ме изгледа. — Искаха да повярват, затова им раздавах парчета от картината на Форие. Искаха потвърждение, затова им поднесох на тепсия Уорън Хамърли. Искаха удостоверяване на автентичността и получиха теб.