… помня как понякога се стараех да шия красиви рокли и ОНОВА МАЛКО ЛАЙНО ДЖЕРЕМИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ВРЕЩИ: „ПОМОГНИ МИ МАМО, ТАТКО ИСКА ДА МЕ УБИЕ, ПОМОГНИ МИ МАМО!“ Как да си вършиш работата, когато трябва да се занимаваш с ЕГОИСТИЧНО МАЛКО ЧУДОВИЩЕ? О, Карсън, да знаеш колко се измъчих! Тук, в рая, е много хубаво — върху всеки малък облак има шевни машини. А ти можеш да зарадваш майка си, като й се обадиш по всеки небесен телефон, след като чуеш това съобщение, и да й кажеш откъде да си намери зарядно устройство. Трябва й много бързо. Благодаря ти и Бог да благослови всички освен онзи СКАПАНЯК ДЖЕРЕМИ — НЕГО ДА ИЗПРАТИ ДА СЕ ПЪРЖИ В АДА! Моля те, обади ми се още довечера, скъпи Карсън. Предай поздрави на приятелката си госпожица Ейва. Дочуване, скъпи.
Връзката се прекъсна.
Обаждането на брат ми беше нарушение — като всички обитатели на странната клиника и той нямаше право да притежава клетъчен телефон. Ала освен способността да имитира гласове, той имаше и ловки пръсти и беше измъкнал телефона от джоба на един санитар. Не знам защо, но не съобщих на управата на клиниката за придобивката на брат ми.
Изтрих съобщението му. Вече не бях гладен. Излязох на терасата, легнах на шезлонга и удавих мислите си в черните съскащи води на залива.
Четвърта глава
На сутринта се събудих от писъците на чайките и кехлибареножълтата светлина на слънцето, проникваща през завесите. Както обикновено изпреварих будилника, настроен да ме събуди в шест без петнайсет, може би защото мразех противния му звук, все едно свиня се опитваше да чурулика. Заредих кафеварката и я включих, неохотно навлякох бански гащета и нагазих във водата. Навлязох около осемстотин метра навътре в океана, после с усилие заплувах обратно към къщичките на брега. Вместо обичайните шест километра пробягах девет, докато се мъчех да залича от съзнанието си обаждането на Джереми. Взех душ, сложих избелели джинси и бяла риза, облякох вехтото си бежово сако, за да скрия кобура с оръжието, седнах зад волана и потеглих към Мобил.
В общото помещение, разделено на малки кутийки без тавани и врати, заварих половин дузина колеги — двама обсъждаха някакво разследване, другите говореха по телефона. Хари беше на среща с областния прокурор във връзка с дело, което вече се гледаше в съда. Едва седнах зад бюрото, телефонът ми иззвъня. Беше Бърти Уагнъл, който координираше обажданията за детективите.
— Познай какво стана, Райдър. По обедните новинарски емисии на местните телевизионни станции съобщиха за мъртвата проститутка. Оная мръсница Данбъри от Канал 14 каза, че имало слухове за някакви свещи, намерени на местопрестъплението. Търси те два пъти, настоява да дадеш изявление.
— Свещи ли, Бърти? — попитах и наум изругах. С Хари изрично бяхме забранили достъпа до местопрестъплението.
Уагнъл мощно се оригна и поясни:
— Кучката каза, че има слухове. От обяд насам нашите съграждани счупиха телефона — настояват да разговарят с теб или Нотилъс. Видели са снимката ви във вестника и държат да споделят с вас проникновенията си.
Въздъхнах:
— Обичайните откачалки ли?
Той се изкиска:
— Изненадан съм от цинизма ти, Райдър. Говорим за видни наши съграждани, които са загрижени за реда и закона в прекрасния Мобил. Ето един пример.
— Бърти, затрупан съм с работа. Записвай им телефонните номера и…
В слушалката се чу изщракване, после зазвуча гласът на възрастна жена, която се мъчеше да надвика телевизора си:
— Ало? Чувате ли ме? Там ли е оня, дето се занимава с ненормалните? Да му кажете, че курвата не е била убита от някой психопат, а е била покосена от меча на всемогъщия Бог. Точно тъй е станало. В Библията пише, че…
Хвърлих слушалката на бюрото и разтърках слепоочията си. Миналия месец на Хари се обади някакъв човек, който бил изчислил по своя схема, че сборът от цифрите, отговарящи на буквите от фразата „вода, обогатена с флуор“, съставлява числото 666. Човекът остана изумен от отказа ни да арестуваме всички, работещи в компанията за водоснабдяване.
След около минута взех слушалката. Благословена тишина. В мига, в който върнах слушалката на вилката, телефонът зазвъня. Изругах под нос Уагнъл и се обадих.
— Да му се не види, защо принуждавате гражданите да чакат толкова дълго? — Гласът беше на мъж — силен, но и леко писклив като на възрастен човек. — Разкажете ми за проститутката, която е била убита в мотел „Коузи Кабинс“. По новините съобщиха, че е била заобиколена от свещи. Интересувам се дали сте намерили нещо, свързано с изкуството. Нямам предвид стенописи, а нещо по-незабележимо — да речем скица или картина.