— Изкуство ли? — Тази сутрин май всички откачалки се бяха наговорили да контактуват с мен.
— И-З-К-У-С-Т-В-О. Може би си чувал за съществуването му, драги — картини, цветове, форми?
Затворих очи — очертаваше се ден, в който щяха да са ми необходими поне дванайсет аспирина.
— Ало? Знам, че не се затворил, синко Джим — чувам пръдните на ченгетата. От нездравословната храна е — опитайте с фибри, може да си оправите стомасите.
Заговорих с официален тон:
— Ще отговоря на въпроса ви, сър. Лично направих щателен оглед на стаята, също и нашите криминалисти. Не намерихме нито едно произведение на изкуството. Благодаря ви за…
— Един час не е Бог знае колко време. Напълно ли сте сигурен?
— Сто процента, сър.
— Е, не беше толкова трудно, нали? — Човекът от отсрещната страна на линията прекъсна връзката.
Затворих телефона и въздъхнах. Един от колегите ми шумно изпусна газове.
Хари не знаеше кога ще се освободи, затова отидох в клиничната лаборатория. В колбите кипяха различно оцветени течности. Принтерите бълваха лист след лист. На пултовете проблясваха лампички. Миришеше на белина, но острата й миризма не можеше да прикрие едва доловимата воня на развалено месо. Влязох в най-голямото помещение и видях Хъмбри да отваря малка центрофуга, от която извади химикалка. Пусна я в джоба си и ми намигна:
— Ще те отворя на един трик, Карсън — центрофугирай три секунди изсъхналата химикалка и ще пише още цяла седмица.
Кимнах, все едно съветът му беше променил живота ми в положителна насока.
— Случайно да си разбрал коя е дамата от мотела, Бри?
— Разреши ми да перифразирам един брадат виц — в мотела нямаше дама, а неидентифицирана мъртва жена.
— Пръстовите й отпечатъци не са ти от полза, така ли?
— Няма полицейско досие. Може би е била начинаеща. Миналата седмица гледах по телевизията репортаж за хора по на петдесет-шейсет години, които решават да се върнат на студентската скамейка — ей така, за удоволствие…
— Не те съветвам да го правиш, Бри. Някакъв резултат от другите отпечатъци?
— Имам още малко работа. Скоро ще свърша. — Той се облегна на дългия бял плот и лукаво се усмихна. Тънката му усмивчица неизменно ме вбесяваше.
— Чакаш да те попитам нещо друго, нали?
Хъмбри повдигна вежди:
— Ъхъ.
— Научил си нещо интересно, свързано със свещите, така ли?
— Ами, интересно! Свещи като свещи, продават се в милион магазини. Снощи изчислихме времето на горене. Изглежда, онези, които още бяха запалени, са горели между осем и десет часа.
Лукавата усмивка все така озаряваше лицето му, обло като месечина. Явно имаше интересна информация, но си играеше с мен като котка с мишка.
— Какво ще кажеш за пръстените? — попитах.
Той подсвирна. След секунда се появи стройна млада жена. Беше около двайсетгодишна, косата й беше боядисана в синьо и оранжево, явно беше голяма любителка на пиърсинга. На едното й ухо имаше мъничко местенце, което бе останало свободно, но може би хубавицата го пазеше за по-особени случаи, например за коледна дрънкулка.
— Това е Мелинда. През този семестър стажува при нас. Мелинда, запознай се с Карсън Райдър. Наскоро кметът го обяви за полицай на годината, обаче нашият човек още не знае как да си среше косата.
— На мен пък ми харесва — отбеляза Мелинда, след като обстойно ме разгледа. — Пънкарските прически вече не са на мода, обаче има хора, на които адски пасват.
— Прическа ли? — изкиска се Хъмбри. — Всеки може да я постигне, ако свали страничното стъкло на колата и остави вятърът да издуха косата му. Миличка, разкажи на детектив Райдър за бижутата на жертвата.
— Евтини боклуци. Символите не са излети, а щамповани.
— Означават ли нещо? — попитах.
— Истински миш-маш. Например мечовете и пентаграмите са готически символи, а феите са свързани с Нова епоха. Някои са кръстоска между символите на двете течения.
— Искате да кажете, че бижутата не са подбрани така, че да отправят сатанистко послание.
— Ако това е била целта на жената, то тя не е знаела езика.
Хъмбри нареди на нашата консултантка да продължи работата си. Като я гледах как предпазливо пристъпва, се запитах на коя ли друга част от анатомията има пиърсинг.
— Остава ти един въпрос, Карсън.
— Какво е червеникавото вещество в гънките на кожата?
— Бинго! Това е най-важният въпрос. Веществото е червена глина.
— Най-обикновена пръст ли? — Позамислих се. Внезапно разбрах защо, докато гледаше мъртвата, спомена нещо за зомбита. — Искаш да кажеш, че жената е станала от гроба и е отишла в мотела ли?