— Защо не му звъннеш? — предложи тя.
Стоун набра мобилния на приятеля си. Кейлъб не отговори и той позвъни в читалнята.
— Отиде да обядва — уведоми го любезен женски глас.
— Каза ли кога ще се върне?
— А мога ли да попитам кой се интересува? — засече го жената и той побърза да изключи.
— Какво има? — изгледа го продължително Анабел.
— Всичко е наред. Кейлъб отишъл да обядва.
В същия момент джиесемът иззвъня и Стоун погледна екранчето.
— А, ето го и него. — Натисна бутона и попита: — Къде се губиш, Кейлъб?
Изслуша отговора и натисна бутона за прекратяване на разговора. Лицето му беше безизразно.
— Какво става? — разтревожено попита Анабел.
— Не беше Кейлъб, а един от хората, които го държат.
— Какво?!
— Отвлекли са го.
— Но защо, за бога?! И защо звънят на теб?
— Взели са номера от Милтън. Искат преговори. Заплашват да го убият, ако се обърнем към полицията.
— Какво означава „преговори“? С кого?
— С мен, с Милтън и с Рубън.
— За да ви убият, нали?
— Твърде възможно. Но ако не отидем, ще убият Кейлъб.
— А откъде да знаем дали вече не е мъртъв?
— Ще се обадят отново довечера в десет и тогава ще чуем гласа му. А след това ще получим инструкции за времето и мястото на срещата.
Анабел замислено забарабани по износената кожа на волана.
— И какво ще правим?
Заковал очи в купола на Капитолия, Стоун внезапно попита:
— Играеш ли покер?
— Не обичам хазарта — отвърна с каменно лице тя.
— Е, Кейлъб е техният фул. Което означава, че ни трябва по-силна карта, за да спечелим раздаването. Мисля, че знам как да я получим… — Казвайки това, той пропусна да сподели, че печелившата карта означава да постави на изпитание едно дългогодишно приятелство. Но друг избор нямаше. Вдигна телефона и набра един номер, който помнеше наизуст.
— Алекс, обажда се Оливър. Имам спешна нужда от помощта ти.
Алекс Форд напрегнато се приведе над малкото бюро в сградата на вашингтонското оперативно бюро на Сикрет Сървис.
— Какво става, Оливър?
— Дълга история, но ще трябва да я чуеш цялата.
Когато Стоун млъкна, агент Форд се облегна назад и смаяно възкликна:
— Мамка му!
— Можеш ли да ни помогнеш?
— Ще направя всичко възможно.
— Имам план.
— Дано да е така. Защото от това, което ми разказа, става ясно, че нямаме никакво време!
Надвечер Албърт Трент излезе от сградата на Капитолия и подкара към дома си. Половин час по-късно напусна шосе 7 и пое по черните пътища към изолирания жилищен квартал. На един от тях видя катастрофирал пикап, заобиколен от линейка и патрулна кола. В средата на пътя се беше изправил униформен полицай. Трент намали скоростта и свали страничното стъкло.
— Ще ви помоля да обърнете, сър — наведе се полицаят. — Онзи пикап е излязъл от пътя и е ударил един от главните кранове, регулиращи налягането на газоподаването. Цяло чудо е, че не е вдигнал във въздуха както себе си, така и половината квартал.
— Но аз живея ей там, зад ъгъла — възрази Трент. — И нямам газ в къщата си.
— Покажете някакъв документ с адреса ви, сър — каза полицаят.
Трент извади шофьорската си книжка и му я подаде.
Полицаят я прегледа на светлината на фенерчето си и му я върна.
— Всичко е наред, мистър Трент.
— Колко време ще отнеме отстраняването на повредата?
— Зависи от газовата компания. О, и още нещо, мистър Трент…
Полицаят се наведе над отворения прозорец и напръска лицето му с флакончето, което държеше в ръката си. Трент се закашля, тялото му безсилно увисна на предпазния колан.
Вратата на линейката се отвори и от нея слязоха Стоун, Милтън и Рубън. Полицаят помогна на Рубън да свали безжизненото тяло на Трент и да го прехвърли в току-що появилата се кола, зад волана на която седеше Анабел. От линейката се появи Алекс Форд и подаде на Стоун малък сак от брезент и кожа.
— Да ти покажа ли още веднъж как се използва? — попита той.
— Няма нужда, Алекс — увери го Стоун. — Знам, че ти причиних големи неудобства, и още веднъж ти благодаря. Но просто не знаех към кого друг да се обърна.
— Бъди спокоен, Оливър. Ще освободим Кейлъб. А ако това се окаже шпионската мрежа, за която има доста данни, вие заслужавате медали. Докладвай веднага след като онези се свържат с теб. За подобна операция мога да разчитам на пълната подкрепа на службата. Излишно е да ти казвам, че доброволци няма да липсват, защото повечето момчета буквално плачат да разбият тези мръсници!