— Какво правиш, по дяволите? — втренчи се в него Анабел.
— Май си е спомнил защо това място му се стори познато — подхвърли Рубън, наблюдавайки внимателно лицето на приятеля си. — Бил ли си тук и преди?
— Всички сме били тук и преди, Рубън!
67
Стоун излезе на улицата и тръгна да прекосява платното към редицата къщи срещу дома на Чеймбърс. Спря пред една от тях и вдигна глава.
— Пресвети боже! — ахна Кейлъб, проследил погледа му. — Не можах да я позная на дневна светлина!
— Натисни звънеца — предложи Стоун.
Кейлъб се подчини.
— Кой е? — бръмна в домофона плътен мъжки глас.
— Аз съм Кейлъб Шоу, мистър Пърл. Исках… хм… да си поговорим за онзи Масачусетски псалтир.
— Книжарницата е затворена. Работното време го пише на вратата.
— Спешно е, мистър Пърл! — примоли се Кейлъб. — Няма да ви отнема много време.
Изтече цяла минута, после ключалката изщрака. Кейлъб бутна вратата, а останалите го последваха. Миг по-късно се появи и самият Винсънт Пърл. Вместо обичайната дълга роба беше облечен с черни панталони и бяла риза, а през кръста му беше препасана зелена работна престилка. Дългата му коса бе разрошена. Очевидно се стресна, когато видя, че Кейлъб си има компания.
— В момента съм много зает, Шоу! — изръмжа той. — Не мога да си зарежа работата само защото сте решили да се появите без покана!
— Къде е Албърт Трент? — попита Стоун и пристъпи крачка напред. — Може би някъде отзад?
— Моля? — зяпна насреща му Пърл. — Кой?
Стоун го блъсна встрани и ритна вратата в дъното на коридора. Миг по-късно изскочи навън и изрева:
— Горе ли е?
— Но какво правите?! — извика Пърл. — Ще извикам полиция!
Без да му обръща внимание, Стоун направи знак на Рубън и хукна по извитата стълба към втория етаж.
— Внимавай, защото Фоксуърт може да е с него! — прошепна на приятеля си той.
Минута по-късно се разнесоха викове и шум от борба, после всичко утихна. Стоун и Рубън се появиха на стълбата, помъкнали сгърчената фигура на Албърт Трент.
Захвърлиха го на един стол и Рубън заплашително се наведе над зачервеното му от борбата лице.
— Само ми дай повод да ти извия гадното вратле! — заплашително изръмжа той.
Стоун се обърна към Винсънт Пърл, който за разлика от Трент беше запазил пълно самообладание.
— Нямам представа какво се опитвате да направите — промърмори домакинът и смъкна работната престилка през глава. — Този човек е мой приятел. Поканил съм го на гости.
— И Чеймбърс ли си поканил на гости? — любопитно попита Кейлъб.
— Кой?
— Монти Чеймбърс! — объркано изфъфли библиотекарят.
— Той стои пред теб, Кейлъб — обади се Стоун и с рязко движение дръпна брадата на дебелия мъж, която частично се отлепи. Посегна с другата си ръка към косата му, но Пърл го спря.
— Позволете на мен, моля — спокойно рече той, дръпна брадата и смъкна перуката, под която се показа голото му теме.
— Ако махне подплънките около кръста, измие грима и смени очилата с цветни контактни лещи, със сигурност ще се превърне в Монти Чеймбърс — поясни Стоун, после се обърна към домакина и хладно добави: — Ако и друг път пожелаеш да смениш самоличността си, бъди по-внимателен към нещата, които държиш в банята си. На плешивец като теб не му трябва нито гребен, нито шампоан.
Пърл се тръшна на близкия стол и плъзна длан по фалшивата си коса.
— Трябваше да измия перуката и брадата в умивалника, а след това да ги среша с четка — обясни той. — Но ми беше досадно като повечето неща в живота — включително и вашата поява тук.
Кейлъб го гледаше втренчено и мълчеше. Все още не беше в състояние да приеме факта, че Винсънт Пърл изведнъж се превърна в Монти Чеймбърс.
— Не мога да повярвам! — смаяно прошепна той.
— Защото дегизировката му е била отлична, Кейлъб — успокоително подхвърли Стоун. — Коса и брада, различен тип очила, наднормено тегло, необичайни дрехи. Всичко това допринася за коренната промяна. А ти сам призна, че си виждал Пърл едва два пъти тук, в книжарницата. Винаги вечер, при недостатъчно осветление.
Кейлъб бавно кимна.
— Сега разбирам защо говореше толкова малко в библиотеката — обърна се към мъжа насреща си той. — При това високо, почти с фалцет. Кажи ми кой си всъщност — Винсънт Пърл или Монти Чеймбърс?
— Истинското ми име е Монти Чеймбърс — отвърна с лека усмивка онзи. — А Винсънт Пърл е другото ми его.
— И защо ти е трябвало друго его? — попита Стоун.
В първия момент Чеймбърс се поколеба дали да отговори, после сви рамене.