— Това вече не е от значение. На млади години бях актьор. Обичах да играя, обичах всичко, свързано с театъра. Но талантът явно беше по-голям от възможностите ми за изява. Книгите бяха другата ми страст. Като младеж станах чирак на един великолепен реставратор и успях да усвоя голяма част от уменията му. После постъпих на работа в Библиотеката на Конгреса с шансове за добра кариера. Но у мен вече се беше пробудило желанието да колекционирам книги. То за съжаление не съответстваше с възможностите, които предлагаше заплатата на реставратор. Затова станах търговец на редки издания. Имах достатъчно опит и познания, но кой би се обърнал към един скромен реставратор? Със сигурност не богатите колекционери, които исках да привлека за свои клиенти. Така се появи човекът, който можеше да отговори на техните изисквания: артистичният, тайнствен и висококомпетентен Винсънт Пърл.
— Чийто магазин работи само вечер, за да не пречи на всекидневната му работа — добави Стоун.
— Купих го, защото беше точно срещу дома ми. Това ми даваше възможност да се дегизирам у дома, да прекося улицата и да вляза в книжарницата като друг човек. Получи се много добре. С течение на времето успях да натрупам солидна репутация като търговец.
— А как стана шпионин? — попита с треперещ глас Кейлъб. — Как от един обикновен реставратор на книги се превърна в убиец?
— Не казвай нищо! — просъска Трент. — Те нямат никакви улики срещу нас!
— Имаме кодовете — спокойно рече Милтън.
— Нищо нямате! — озъби му се Трент. — Ако ги имахте, отдавна да сте се свързали с полицията!
— E, w, f, w, s, p, j, e, m, r, t, i, z — започна да изброява Милтън. — Да продължавам ли?
Присъстващите го гледаха стреснато.
— Защо не ни каза по-рано? — остро попита Стоун.
— Защото си мислех, че няма значение — отвърна Милтън. — Не разполагахме с доказателства в онази книга. Но като прочетох буквите, преди да изчезнат, те останаха запечатани в паметта ми завинаги. — Обърна се към онемелия Трент и услужливо добави: — Току-що ми хрумна, че след като помня буквите, властите могат да направят опит да ги дешифрират.
Чеймбърс погледна Трент и сви рамене.
— С бащата на Албърт бяхме приятели. Още от времето, когато бях само Монти Чеймбърс. След смъртта му станах негов настойник, дори нещо като втори баща. Преди две години той изкара специалната школа на ЦРУ и се върна във Вашингтон. Често разговаряхме за света на шпионите. После го назначиха на работа в Капитолия, а нашите разговори продължиха. Не след дълго реших да му разкрия своята тайна, но за съжаление не отчетох факта, че той няма отношение към редките книги.
— Кажи за шпионажа — нетърпеливо го подкани Стоун.
— Млъкни, глупако! — изкрещя извън себе си Трент.
— Време е да си лягаш, мой човек — изръмжа Рубън и стовари тежкия си юмрук в челюстта му. Трент хлъцна, главата му клюмна. Едрият мъж се изправи и втренчи поглед в лицето на Чеймбърс. — Продължавай!
— Питам се дали наистина не съм един стар глупак — въздъхна антикварят и спря очи върху безжизнената фигура на Трент. — Бавно и постепенно Албърт започна да ми внушава как можем да изкараме добри пари от продажбата на разни малки тайни. Твърдеше, че става въпрос по-скоро за бизнес, отколкото за шпионаж. Имал връзка с човек от комисията, разполагащ с контакти във всички разузнавателни централи, и този човек проявявал интерес към съвместен бизнес с него. По-късно се оказа, че този човек е изключително опасен, но Албърт продължаваше да твърди, че много хора се занимават с такъв бизнес и че в него няма нищо необичайно.
— И ти му повярва, така ли? — присви очи Стоун.
— Имах известни резерви, но парите бяха добри — въздъхна Чеймбърс. — А колекционирането на редки книги е скъпо хоби. Сега си давам сметка, че е било грешка, но тогава не мислех така. Албърт казваше, че шпионите най-често се провалят в момента, в който предават секретната информация. Но твърдеше, че е открил надеждна система, която зависи от мен.
— От твоите умения като реставратор и от факта, че имаш свободен достъп до библиотеката, нали? — попита Кейлъб.
— Да. Всички знаеха, че с Албърт сме приятели. Нямаше нищо подозрително във факта, че от време на време той ми носи по някоя книга за реставрация, просто защото това ми е професията. В книгите някои букви бяха маркирани с точица. Аз ги прехвърлях в книги, собственост на библиотеката, използвайки специален химически оцветител. Винаги съм се възхищавал от калиграфията на старите майстори, използвана още в зората на печатарската дейност. За мен калиграфски изписаните букви са миниатюрни произведения на изкуството. Обработени правилно, те могат да възвърнат напълно първоначалния си блясък. Експериментирам в тази област от години, тя ми е нещо като хоби. За съжаление в днешно време няма пазар за такава стока. Не ми беше трудно да открия химикал, който да реагира на определен тип увеличителни стъкла — в нашия случай очила. Те също са мое изобретение. Наред с книгите аз се увличам от химията и от възможностите, които дава пречупването на светлината. Това прави работата ми в библиотеката още по-привлекателна. — Замълча за миг, после с въздишка добави: — По-скоро я правеше, защото е ясно, че с това вече е свършено… Но както и да е. Албърт и хората му изпращаха в библиотеката свои хора, снабдени със специалните очила. Доколкото ми е известно, те са се появявали там редовно, за да не събудят подозрение. И само от време на време са копирали секретната информация.