— Разбира се, че никой няма да обърне внимание на възрастните хора, които проявяват страст към старите книги — кимна Стоун. — Те спокойно са изнасяли секретните сведения от библиотеката, а след това са ги запечатвали в обикновен плик и са ги изпращали по пощата на някой „роднина“ в чужбина — и това остава извън полезрението на могъщата АНС с нейните супер компютри и шпионски спътници. Перфектен план!
— Аз съобщавах на Албърт коя книга е готова, а той пускаше в интернет кодирано съобщение, съдържащо заглавието й и времето на поръчването й — продължи Чеймбърс. — Имах грижата да върна въпросната книга в хранилището в деня, в който куриерът ще я поиска. Това не беше проблем, тъй като много книги циркулират между библиотеката и отдела за реставрации. И така куриерите се появяваха, преписваха каквото им трябва и най-спокойно си тръгваха. Няколко часа по-късно се изпаряваше и химикалът, с който обработвах буквите.
— За тази дейност ви се плащаше добре, нали? — попита Анабел. — И ви превеждаха парите в сметки в чужбина?
— Нещо такова — кимна Чеймбърс.
— Каза, че превъплъщението ти във Винсънт Пърл е било изключително успешно. Защо тогава не заряза другата си роля — на Монти Чеймбърс? — попита Стоун.
— Защото обичах работата си в библиотеката, както вече ви казах — отвърна с въздишка домакинът. — Беше ми забавно да заблуждавам всички наоколо. Предполагам, че съм искал да запазя най-добрите страни на двете си превъплъщения.
— Шпионажът е нещо лошо, но какво ще кажеш за убийствата? — възкликна Кейлъб. — Боб Брадли, Корнилиъс Бихан, Норман Джанклоу, а вероятно и Джуъл Инглиш. Ами Джонатан? Ти и твоите хора го убихте!
— Никого не съм убивал! — гневно отвърна Чеймбърс и посочи към Трент. — Той и неговите хора се занимаваха с убийства!
— Мистър Фоксуърт — отчетливо произнесе Стоун.
— Но защо Джонатан? — изкрещя Кейлъб. — Защо точно него?
— Една вечер, доста след края на работното време, той неочаквано се появи в помещението за реставрация.
Чеймбърс нервно потърка длани.
— Тъкмо се бях заел с обработката на поредната книга и оцветявах буквите с химикала. Опитах се да го заблудя, но не бях сигурен, че ми повярва. Съобщих за инцидента на Албърт и още на другия ден Джонатан беше мъртъв. По-късно ми беше обяснено, че са взели всички мерки смъртта му да изглежда естествена, за да запазят читалнята като явка. Защото бизнесът автоматично спирал без нея.
— Знаел си какво се е случило и въпреки това си мълчал? — продължи атаката Кейлъб.
— Какво можех да направя? — ядоса се Чеймбърс. — Нали щях да изгния в затвора!
— Същото те чака и сега! — мрачно отсече Стоун, стрелна с очи отпуснатото тяло на Трент и добави: — Него също!
— Това изобщо не е сигурно — обади се един глас зад гърба им.
Всички се завъртяха към Роджър Сийгрейвс, който стоеше на прага с пистолет във всяка ръка.
— Мистър Фоксуърт? — възкликна Кейлъб.
— Млъквай! — нетърпеливо изръмжа Сийгрейвс и заби поглед в Трент, който бавно идваше в съзнание.
— Слава богу, Роджър! — въздъхна с облекчение партньорът му.
— Грешно божество славиш, Албърт — отвърна Сийгрейвс и натисна спусъка. Улучен в гърдите, Трент простена и рухна на пода. — Не ви съветвам, господа! — изръмжа убиецът и светкавично насочи оръжието си към Стоун и Рубън, които понечиха да се нахвърлят отгоре му.
Вторият пистолет се насочи към гърдите на Чеймбърс, който уплашено се сви.
— И твоите услуги вече са излишни!
В следващия миг Стоун направи крачка напред и застана между Чеймбърс и Сийгрейвс.
— Обадих се в полицията, вече пътуват насам — спокойно обяви той. — Сега е моментът да изчезнеш, ако изобщо имаш такива намерения.
— Колко трогателно! — иронично каза Сийгрейвс. — „Трите шестици“ помага на колегата си!