Выбрать главу

Стоун видимо се стегна.

— Значи е вярно, а? — усмихна се Сийгрейвс. — В такъв случай си наясно с главното правило в нашия бизнес: никога не оставяй свидетели! Все пак съм любопитен защо си стигнал до онова гробище. За човек като теб това е огромен провал!

— Аз пък го смятам за повишение — отвърна Стоун.

— Ако те бях ликвидирал още при първата ни среща, щях да си спестя множество неприятности — въздъхна Сийгрейвс. — Ти провали една голяма операция. Слава богу, че имам достатъчно пари, за да живея добре и без нея.

— Ако се измъкнеш — подхвърли Анабел.

— О, ще се измъкна и още как!

— На твое място нямаше да бъда толкова сигурен — каза Стоун и бавно плъзна дясната си ръка надолу, към джобчето на сакото. — Твоята операция е в полезрението на ФБР и Сикрет Сървис, които най-вероятно вече са блокирали района.

— О, вече ме стресна! — саркастично рече Сийгрейвс, после изведнъж изкрещя: — Не мърдай, старче! Ръцете над главата!

Пръстите на Стоун замръзнаха на няколко сантиметра над джобчето.

— Какво става? — попита с престорено объркване той.

— Горе ръцете, „три шестици“! — заповяда с леден глас Сийгрейвс. — Искам да ги виждам!

Стоун се подчини и рязко вдигна ръце.

Сийгрейвс изпъшка и политна назад. Пистолетите изтропаха на пода, а ръката му инстинктивно се вдигна към ножа, щръкнал от гърлото му. От раната бликна плътна струя кръв — доказателство за прерязаната сънна артерия. Коленете му се подгънаха, тялото му бавно се просна на корем, а след това се извъртя по гръб. Стоун направи крачка напред, наведе се и спокойно издърпа ножа от гърлото на Сийгрейвс.

Последният човек, когото беше ликвидирал с помощта на скрит в ръкава нож, беше от породата на този в краката му. И заслужаваше смъртта си, също като него.

Милтън извърна глава, а Кейлъб се олюля с бяло като стената лице. Анабел и Рубън се взираха немигащо в умиращия.

— Когато си решил да убиеш някого, просто го убий, без да влизаш в диалог с него — хладно процеди Стоун.

В далечината се появи звук от бързо приближаващи се сирени.

— Обадих се на Алекс Форд в мига, в който разбрах, че къщата на Чеймбърс се намира зад книжарницата — поясни Стоун на смаяните си приятели.

— Книгите — промълви Чеймбърс, най-после откъснал поглед от вече мъртвия Сийгрейвс. — Заради тях се случи всичко това. Исках да ги събирам и съхраня за поколенията. Благодарение на спечелените пари успях да се сдобия с няколко изключителни екземпляра. Наистина е така…

Вдигна глава, срещна презрителните погледи на присъстващите и млъкна. Така изтекоха няколко безкрайно дълги секунди, после Чеймбърс тежко се надигна и промърмори:

— Имам нещо за теб, Кейлъб.

Стоун моментално го последва към работната маса в дъното на помещението и хвана ръката му миг преди да изтегли някакво чекмедже:

— Аз ще го направя!

— Вътре няма оръжие — вяло се усмихна домакинът.

— Хубаво, но все пак ще проверя.

Стоун отвори капака на малка картонена кутия, надникна и мълчаливо я подаде на Кейлъб. Вътре се намираше първото издание на Масачусетския псалтир.

— Благодаря ти, господи! — въздъхна с облекчение библиотекарят, после изведнъж се втренчи в Чеймбърс. — Как се добра до него? Нямаше ключ от хранилището, нито пък знаеше комбинацията на сейфа!

— Забрави ли, че малко преди да излезем от хранилището, ми прилоша, а ти предложи да ми донесеш чаша вода? — усмихна се Чеймбърс. — Отворих сейфа в момента, в който се качи горе, защото гледах кои цифри набираш. После просто взех книгата и я скрих под дрехите си. Ти ми донесе вода, затвори сейфа и си тръгнахме.

— Какъв глупак, господи! — изръмжа Рубън, забил тежък поглед в лицето на приятеля си. — Как е възможно да го оставиш сам в хранилището?!

— Не съм очаквал, че си имам работа с крадец! — сопнато отвърна Кейлъб.

— Действах абсолютно импулсивно — обясни Чеймбърс, забил очи в дланите си. — В момента, в който взех книгата, бях парализиран от вълнение и страх. Никога не бях вършил подобно нещо, винаги съм бил честен с клиентите си. Но такава книга! Бях безумно щастлив, че мога да я държа в ръцете си! — Очите му проблеснаха за миг, после отново се сведоха. — Е, стига ми, че я притежавах, макар и за кратко. Продължавах да те притискам за оценката, защото това би отстранило подозренията срещу мен, след като откриеш липсата й.

— За тази книга ли става въпрос? — попита Анабел, след като надникна в кутията. — Значи действително не е издържал на изкушението!

— Какво?! — втренчи се в нея Кейлъб. — Ти си знаела?!

— Това е дълга история — въздъхна тя.