— Точно така — кимна Анабел.
— Сигурен ли си? — подозрително го изгледа Тони.
— Миналия месец направих съответните проучвания в десетте най-големи банки на страната. Номерът минаваше без проблеми. Става въпрос за малък пропуск в софтуера, на който все още не са обърнали внимание. Това ще стане, разбира се, но дотогава всеки ден е ден за заплати…
Лио се усмихна и отново започна да разбърква картите.
— Бъди сигурен, че след тази малка измама всички банкомати в страната ще бъдат пренастроени.
— А защо да не направим по осем тегления от всеки банкомат, като само сменяме картите? — попита Тони. — Така ще ударим ограничено количество банки.
— Защото сигурно ще изглеждаш доста подозрително на хората, които чакат зад теб, ако вкараш последователно осем карти в банкомата — нетърпеливо отвърна Анабел. — Докато с две карти всичко изглежда наред: машината просто отказва да ти приеме едната и ти пробваш още веднъж с другата.
— Ех, младост, младост — въздъхна Лио.
Анабел им раздаде тънки тетрадки.
— Вътре са ПИН кодовете на всяка карта плюс точната сума на трансфера от едната сметка в другата, която впоследствие ще изтеглите. След края на операцията тетрадките трябва да бъдат изгорени. — Стана, отвори близкия гардероб и им хвърли три раници. — Дегизировката ви. Давам ви по десет минути за всяка банка. През цялото време ще бъдем във връзка помежду си. Ако нещо ви смущава, подминавате обекта и тръгвате към следващия.
Фреди погледна крайната сума в тетрадката си и поклати глава.
— Ами ако в сметките няма достатъчно средства за покриване на изтеглените суми? — попита той. — Понякога и богаташите не разполагат с достатъчно пари в тях.
— Тези разполагат, проверила съм — отвърна Анабел.
— Как? — изгледа я продължително Тони.
— Проведох серия от разговори с банките им. Представях се за продавач на недвижими имоти и настоявах да науча дали разполагат с достатъчно средства за покриване на дължими суми в размер на петдесет хиляди долара.
— И те ти отговориха, така ли?
— Винаги отговарят, момче — намеси се Лио. — Стига да знаеш как да попиташ.
— През последните два дни огледах къщите на всички набелязани — добави Анабел. — По приблизителна преценка всяка от тях струва някъде около пет милиона долара. Пред една от тях бяха паркирани два спортни салийна! Което сочи, че паричките са там, където им е мястото.
— Ходила си да им оглеждаш къщите? — ококори се Тони.
— Това беше ползата от записването на регистрационните номера — отбеляза Лио.
— Общата сума на удара ще бъде деветстотин бона — средно по трийсет на карта — невъзмутимо продължи Анабел. — Банките, които възнамеряваме да ужилим, засичат банкоматите си точно в дванайсет на обяд. Но ние ще сме приключили далеч по-рано. — Очите й се спряха върху лицето на Тони. — В случай че на някого му хрумне да офейка, ще добавя, че следващият удар ще ни донесе два пъти повече пари от този.
— Не ставай смешна! — обиди се Тони и нервно приглади косата си.
— Смешно ще стане само в случай, че ни спипат — хладно отвърна Анабел.
— Не ми каза дали някога са те спипвали — спомни си предишния разговор Тони.
— По-добре прочети какво пише в тетрадката, за да не направиш някой гаф.
— Какъв гаф? Става въпрос за някакви банкомати, нищо повече.
— Това не беше молба — хладно отсече Анабел, обърна се и излезе от стаята.
— Нали чу какво ти се каза, момче? — попита Лио, без да крие усмивката си.
Тони промърмори нещо под нос, стана и излезе.
— Не е много словоохотлива, а? — подхвърли Фреди.
— А ти би ли работил с бърборко? — контрира Лио.
— Коя е тя?
— Анабел.
— А фамилното й име? Чудя се защо не съм я засичал никъде. Големите играчи в бранша не са чак толкова много.
— Ако тя искаше да те информира, щеше да го направи.
— Стига, Лио — въздъхна старият мошеник. — Всички се знаем. Цял живот си стоя в периметъра и умея да мълча.
Лио се поколеба за момент, после понижи глас:
— Добре, но първо искам да се закълнеш, че ще го отнесеш в гроба. Ако се разбере нещо, аз ще отрека, а след това ще ти видя сметката! — Изчака пламенната клетва на Фреди, помълча малко и добави: — Казва се Анабел Конрой.
— Пади Конрой?! — вдигна вежди Фреди. — Това вече е друга работа. Чувал съм за него. Те какво, роднини ли са?
— Дъщеря му е — понижи още повече глас Лио. — Но това винаги е било тайна. Повечето хора изобщо не подозират, че Пади има дъщеря. Понякога я представяше като съпругата си. Шантава работа.
— Никога не съм имал удоволствието да работя с него — въздъхна Фреди.