- Това е като „Хонда Акорд“ сред куршумите.
„Значи убиецът си пада по екзотичните оръжия - помисли си Райм. - Този Банкс изглежда умен. Единственото, от което страда, е младостта: може да я надживее, а може и не.“ По отношение на себе си Линкълн Райм смяташе, че никога не е бил млад.
- От каква цев са изстреляни?
- Шест нареза, лява резба.
- Значи убиецът има „Колт“ - заключи Райм и погледна схемата на местопрестъплението.
- Казахте „убиец“ - продължи младият детектив. - Всъщност са „убийци“.
- Какво?
- Двама души. Има две следи от стъпки около гроба и под желязната стълба, водеща нагоре към улицата.
- Има ли някакви отпечатъци по стълбата?
- Не. Избърсали са я. Добре са се справили. Следите отиват до гроба, после се връщат към стълбата. Така или иначе, трябва да са били двама, за да завлекат жертвата. Тежи повече от деветдесет кила. Сам човек не може да го занесе.
- Продължавайте.
- Занесли са го до изкопа, пуснали са го вътре, застреляли са го и са го заровили, после са се върнали до стълбата, качили са се и са избягали.
- В гроба ли са го застреляли?
- Да. Никъде наоколо няма следи от кръв.
Райм усети, че започва да го гложди любопитство, но каза:
- И за какво толкова съм ви притрябвал?
Селито се усмихна, показвайки жълтите си зъби:
- Изправени сме пред голяма загадка, Линк. Цял куп веществени доказателства, които не се връзват по никакъв начин.
- Така ли?
Явно ставаше дума за такова убийство, при което всяка улика е от значение.
- Да, наистина е много странно. Прочети доклада. Моля те. Ще ти го оставя тук. Как работи това чудо?
- Нямам време, Лон - запротестира Райм.
- Доста интересно приспособление - отбеляза Банкс, като оглеждаше устройството за прелистване на книги.
Райм не отговори. Зачете първата страница. После премести внимателно пръста си на милиметър встрани. Гумената пръчка прелисти страницата.
„Наистина странно“ - помисли си той.
- Кой е направил огледа на местопрестъплението?
- Самият Перети. Като чу, че жертвата е единият от отвлечените с таксито, веднага дотърча.
Райм продължи четенето. За минута литературната творба на полицай без въображение го погълна напълно. На вратата се позвъни. Сърцето му заби лудо. Обърна очи към Том. Очите му бяха студени и дадоха на болногледача ясно да разбере, че времето за приказки е минало. Том кимна и незабавно се запъти към стълбището.
Всички мисли за шофьори на таксита и за веществени доказателства се изпариха от ума на Линкълн Райм.
- Доктор Бъргър - съобщи Том по уредбата за оповестяване.
Най-после. Найнай-после.
- Е, съжалявам, Лон. Налага се да ви отпратя. Радвам се, че се видяхме. - Усмихна се. - Интересен случай.
Селито се подвоуми, после стана:
- Ще изчетеш ли доклада до край, Линк? Да ни кажеш какво мислиш.
- Разбира се - отвърна Райм и отпусна глава върху възглавницата.
Паралитици като Райм, които свободно движат шията си, могат да управляват десетина уреда с главата си. Но Райм не искаше да се натоварва допълнително. Толкова малко удоволствия му оставаха, че отказваше да се раздели с възможността блажено да отпусне глава върху двестадоларовата си възглавница. Гостите го бяха уморили. Беше едва дванадесет, а единственото, което му се искаше, бе да се отпусне и да заспи. Мускулите на врата го боляха.
Селито и Банкс бяха почти на вратата, когато Райм ги спря:
- Лон, чакай.
Детективът се обърна.
- Трябва да знаете нещо много важно. Пред вас е само половината от местопрестъплението. Важна е другата половина - първото местопрестъпление, откъдето е тръгнал. Домът му, където се крие. И ще вие адски трудно да го откриете.
- Защо мислиш, че има друго местопрестъпление?
- Защото той не е застрелял жертвата при гроба. Застрелял е мъжа на първичното местопрестъпление. И вероятно там държи и жената. Намира се под земята или в някоя много безлюдна част на града. Или и двете... Защото, Банкс - Райм изпревари въпроса на младия детектив, - никой не би рискувал да застреля някого и да държи пленник на място, където могат да го чуят.
- Може да е използвал заглушител.