- По куршума няма следи от гума, нито от памук.
- Но защо няма следи от кръв около гроба? - възрази Банкс.
- Нали жертвата е простреляна в лицето?
- Ами да - отвърна Банкс и се усмихна глупаво. - Как разбрахте?
- Много е болезнено, жертвата става съвсем безпомощна, тече много малко кръв при този малък калибър. Раната рядко е смъртоносна, ако не е засегнат мозъкът. При тези обстоятелства убиецът може да води жертвата накъдето си поиска. Казвам „убиец“ в единствено число, защото той е само един.
- Ама... имаше два вида следи - почти прошепна Банкс, като че обезвреждаше противопехотна мина.
Райм въздъхна:
- Обувките са еднакви. Следите са от един и същи човек, който е минал по един и същи път два пъти, за да ни заблуди. И следите в едната посока са със същата дълбочина като тези в обратната. Следователно убиецът не е носил деветдесеткилограмов товар нито в едната, нито в другата посока. Жертвата боса ли беше?
Банкс прегледа бележките си:
- По чорапи.
- Добре, значи убиецът е носил обувките на жертвата, докато се е разхождал напред-назад.
- Ако не е дошъл от стълбата, тогава как?
- Довел е жертвата по линията. Вероятно от север.
- Към линията няма други стълби откъм улицата.
- Но има тунели по самата линия. Свързани са с мазетата на някои от старите складови помещения по Единадесето авеню. През сухия режим един гангстер, Оуни Мадън, е накарал хората му да ги прокопаят, за да прекарва контра- бандно уиски с влаковете към Олбани и Бриджпорт.
- Защо просто не е заровил жертвата до тунела? Защо е рискувал да преведе човека през целия този път?
- Не разбирате ли какво иска да ни каже? - възкликна раздразнено Райм.
Банкс отвори уста, но замълча и поклати глава.
- Заровил е жертвата на видно място. Искал е някой да я намери. Затова е оставил ръката да стърчи във въздуха. За да ни маха. За да привлече вниманието ни. Може убиецът да е само един, но е хитър за двама. Някой от близките тунели има страничен изход. Намерете го и го претърсете за отпечатъци. Няма да намерите никакви. Но така или иначе се налага да го направите. Заради пресата, сещате ли се? Когато всичко излезе наяве... И така, късмет, господа. Извинете ме. Лон?
- Да?
- Не забравяй за първичното местопрестъпление. Каквото и да се случи, трябва да го откриете. И то бързо.
- Благодаря, Линк. Прочети все пак доклада.
Райм им обеща. Детективите явно повярваха на тази лъжа. Напълно му повярваха.
3.
Докторът имаше най-доброто държане към пациентите, което Линкълн Райм бе срещал. А той имаше доста богат опит с различни лекари. Беше изчислил, че през последните три години и половина се е срещал със седемдесет и осем дипломирани медици.
- Хубав изглед - отбеляза Бъргър, като гледаше през прозореца.
- Нали? Наистина е красив.
От леглото Райм виждаше само ясното небе над „Сентрал парк“. То и птиците бяха единствената му гледка, откакто се бе върнал от болницата преди две години и половина. Държеше щорите спуснати през повечето време.
Том бе извъртял работодателя си настрана и се занимаваше да вкарва катетър в пикочния му мехур, което се налагаше да се прави през пет-шест часа. След парализиране сфинктерите остават или постоянно отпуснати, или постоянно свити. Райм бе имал късмета да останат в свито положение - късмет, ако се намери доброволец да вкарва катетър през безчувствения уретер по четири пъти на ден.
Доктор Бъргър наблюдаваше процедурата с професионално внимание, но на Райм тази липса на дискретност не му направи впечатление. Първото нещо, с което се разделят парали- тиците, е срамежливостта. Въпреки че понякога изпитват желание да скрият тялото си от всичко, при оскърбителните процедури, като миене, отцеждане на урината, медицински прегледи, сериозните паралитици, истинските паралитици, коравите паралитици хич не ги е грижа. В първата болница, където бе лежал Райм, след като някой пациент се върнеше от купон или среща, останалите му другари по съдба се втурваха с инвалидните си колички, за да проверят количеството на урината му, което бе сигурен показател за това, дали мероприятието е било успешно. Веднъж Райм спечели възхищението на другите от стаята, като достигна рекорд от 1,40 литра.
- Погледнете корниза, докторе. Вижте какви ангели пазители си имам.
- Я! Соколи.
- Соколи скитници. Обикновено гнездят по-нависоко. Не знам защо са избрали да живеят точно на моя прозорец.