Не намериха никакви следи и се скитаха като кучета, подмамени от десетки различни миризми. Всеки си избра квартал за обхождане.
Сакс наду газта и обиколи още една улица. Беше объркана, както при огледите на всички сцени досега: имаше прекалено много улики, прекалено много следи. Безнадеждно. Тук, по горещите, мръсни улици, които се пресичаха със стотици други улички и сокаци, сред хилядите сгради (всичките стари), намирането на скривалището на убиеца ѝ се струваше също толкова невъзможно, както (като в случая, който ѝ бе разказал Райм) да откриеш косъм, залепен на тавана от ударната вълна на револвер калибър 0.38.
Искаше ѝ се да огледа внимателно всяка уличка, но като си мислеше за детето, оставено в някое подземие, на крачка от смъртта, започна да кара по-бързо. Гледаше трескаво наляво и надясно с надеждата да забележи къщата от розов мрамор. Налегнаха я подозрения. Дали не бе пропуснала постройката в бързината? Или трябваше да кара лудешки, за да претърси повече улици?
„След смъртта на злодея детективите се заели с разследване на деянията му. От дневника му личало, че е убил осем порядъчни граждани. Не се свенял да се гаври и с мъртвите. В дневника си е записал (ако това, което твърди, е вярно), че е осквернил няколко гробища в града. Никоя от тези жертви не е заслужила такова оскърбление. Не, повечето тленни останки били на достойни граждани, скромни и трудолюбиви. Извергът не чувствал никаква вина. Всъщност изглежда, че е действал с безумната мисъл, че върши услуга на жертвите.“
Линкълн леко помести безименния пръст на лявата си ръка и устройството за прелистване обърна гланцираната страница на „Престъпност в стария Ню Йорк“, която двама федерални агенти му бяха донесли преди десетина минути благодарение на усилията на Фред- Делрей.
„Плътта гние и е слаба - писал извергът с жестоката си, твърда десница, - костите са най-здравата част на тялото. Колкото и стара да е плътта, костите остават млади. Моето призвание е благородно и не разбирам защо никой не ме подкрепя. Аз правя добро на хората. Сега те са безсмъртни. Аз ги освободих. Изчистих костите им от мърсотията.“
Тери Добинс имаше право. В глава 10 „Джеймс Шнайдер - Колекционера на кости“ се виждаше прототипа на поведението на Извършител 823. Методите за умъртвяване на жертвите бяха същите: огън, животни, вода, сваряване. 823 ловеше същия дивеч, както Шнайдер. Бъркаше германската туристка с Хана Голдшмит, емигрантка от началото на века, и нарочно бе отишъл в немското общежитие, за да си търси жертва. А сега наричаше малката Пами Ганц с друго име - Маги. Очевидно я взимаше за момичето на О’Конър, една от жертвите на Шнайдер.
На една много лоша гравюра в книгата бе представен демоничният Джеймс Шнайдер седнал в някакво подземие, с кост от човешки крак в ръката.
Райм се загледа в картата на „Рандъл сървей“.
„Кости...“
Спомни си едно местопрестъпление, върху което бе работил. Повикаха го на един строеж в долен Манхатън, където при изкопни работи в един празен парцел на метър и нещо под земята бе открит череп. Райм веднага видя, че черепът е много стар, и повика съдебен антрополог по случая. Изкопните работи продължиха и бяха открити още много кости.
Той бе направил кратка справка и научи, че през 1741 в Манхатън имало робски бунт и доста роби (и размирни бели аболиционисти) били обесени на малък остров в езерото Колект. Островчето станало популярно място за екзекуции и на територията му имало няколко масови гробища.
Райм се опита да си припомни къде се е намирало Колект. Близо до границата между Китайския квартал и долен Ийстсайд. Но беше трудно да се определи, защото езерото било запълнено много отдавна. Било е...
Да! Езерото е било запълнено, защото толкова се замърсило, че общинските съветници го обявили за опасно за здравето. А сред главните замърсители са били кожарските фабрики по източния бряг!
Беше станал много чевръст с набирането. Без да сгреши и една цифра, той набра номера на кабинета на кмета. Секретарката каза, че градоначалникът е на малък банкет в сградата на ООН. Но когато Райм се представи, жената веднага промени отношението си.
- Един момент, сър.
След по-малко от минута от другата страна на линията се чу мляскане и някой забоботи с пълна уста:
- Казвайте, детективе. Как върви разследването, дявол да го вземе?