- Малко момиченце? - попита Сакс.
- Може би. Но изведнъж престана. Райм как би действал?
- Кажи ми да ти кажа.
Хауман повика един от командирите на отряди и даде няколко заповеди. След малко двата микробуса навлязоха в пресечката и блокираха другата страна на улицата.
- Отряд едно - предната врата. Разбийте я със стрелба. От дърво е и е стара, така че си сложете шлемовете, ясно? Отряд две - отзад. На „три“, влизате. Ясно? Неутрализирайте всеки опит за съпротива, но тъй като предполагаме, че момиченцето е вътре, внимавайте по какво стреляте. Полицай Сакс, сигурна ли сте, че искате да участвате?
Сакс кимна уверено.
- Добре, момчета и момичета. Напред!
32.
Сакс и петимата полицаи от Отряд две се втурнаха по задушната уличка, блокирана от двата микробуса. Между паветата и в цепнатините на тротоара цъфтяха бурени; гледката напомняше на Сакс за гроба край железопътната линия.
„Надявал се жертвата да е мъртва. За нейно добро...“
Хауман бе разставил хора по покривите на околните сгради и дулата на черните им колтове стърчаха като антени.
Отрядът спря пред задния вход. Полицаите изгледаха странно Амелия, докато връзваше гумените ленти около обувките си. Някой пошепна на другаря си, че сигурно е суеверие.
Радиостанцията изпращя:
- Отряд едно, на главния вход сме, в пълна бойна готовност. Всичко е чисто. Край.
- Прието, Отряд едно. Отряд две, докладвай.
- Отряд две, на позиция, край.
- Прието, Отряд две. Двата отряда - готови за влизане. На „три“.
Сакс провери за последен път пистолета си.
- Едно...
Облиза потта от подутата си устна.
- Две.
„Добре, Райм, часът настъпи...“
- Три!
От другата страна се чу слаба експлозия; двата отряда влязоха. Светкавично. Сакс се затича след полицаите; те се разпръснаха; светлината от фенерите им заигра покрай ярките петна от слънчевите лъчи, които струяха през прозорците. Тя остана сама. Останалите трескаво претърсваха шкафове и килери, зад гротескните статуи, които изпълваха къщата.
Сакс зави зад един ъгъл. Пред очите ѝ изникна бледо лице, нож...
Сърцето ѝ подскочи. Тя зае позиция за стрелба, прицели се. Тъкмо да натисне спусъка, и си даде сметка, че се е уплашила от някаква си рисунка на стената. Призрачен блед месар с нож в едната ръка и пържола в другата.
„Божичко!...Страхотно жилище си е избрал.“
Полицаите се втурнаха нагоре, за да претърсят първия и втория етаж.
Сакс обаче имаше друга цел.
Намери вратата към мазето. Полуотворена. „Добре. Загаси фенера. Първо погледни зад вратата.“ Спомни си какво ѝ казваше Ник: „Никога не се показвай иззад ъгъл или врата в цял ръст - престъпникът очаква точно това“. Тя коленичи. Пое си дълбоко въздух. „Напред!“
Нищо. Тъмнина.
„Назад зад прикритието. Ослушай се...“
Отначало не чу нищо. После долови дращене. Тропане. Звук от усилено дишане и ръмжене.
„Той е там и се опитва да се измъкне.“
- Засякох движение в мазето. Трябва ми подкрепление.
- Прието.
Изгаряше от нетърпение. Помисли си за момиченцето долу, при убиеца. И тръгна към мазето. Спря и отново се заслуша. Изведнъж си даде сметка, че тялото й от кръста надолу е идеална мишена. Скочи и се сви в тъмнината.
„Дишай дълбоко. Сега!“
Халогенният фенер в лявата ѝ ръка изпрати ярък лъч в мрака. Дулото на пистолета неотклонно следеше центъра на светлия кръг, който затанцува из стаята. „Дръж фенера надолу. Той сигурно също е залегнал.“ Спомни си какво ѝ беше казал Ник: „Престъпниците не летят.“
Нищо. Нито следа от него.
- Полицай Сакс! - извика една барета от горния етаж.
- О, не! - извика Сакс: фенерът ѝ освети Пами Ганц, застинала в ъгъла на мазето. - Не мърдай! - викна Сакс на полицая.
На сантиметри от момиченцето се облизваха няколко бездомни кучета, душеха лицето ѝ, ръчичките, крачетата. Детето ужасено местеше поглед ту към едно, ту към друго. Гърдичките ѝ се вдигаха и отпускаха учестено, по бузките ѝ се стичаха сълзи. Устата ѝ бе отворена и езикът изглеждаше залепнал за горната устна.
- Стойте горе - каза Сакс на полицая. - Да не ги раздразните.
Сакс се прицели, но не посмя да стреля. Щеше да убие две или три от животните, но останалите можеха в уплахата си да нахапят детето. Едното куче бе достатъчно голямо, за да прегризе с едно стисване вратлето ѝ.