Бъргър погледа соколите, после пусна завесата и се отдръпна от прозореца. Пернатите не го интересуваха особено.
Не беше едър, но изглеждаше в добра форма. Райм предположи, че тича за здраве. Изглеждаше на четиридесет и няколко години, но нямаше нито един бял косъм и лицето му бе младо.
- Е това се вика легло.
- Харесва ли ви?
Леглото бе „Клинитрон“, огромна правоъгълна мебел. Съдържаше сгъстен въздух и почти един тон стъклени зърна със силиконово покритие. Въздухът струеше между зърната. Ако Райм можеше да чувства, щеше да си мисли, че плува.
Бъргър пиеше кафе. Когато му донесе чашата, Том завъртя очи и прошепна: „Много гостоприемни станахме.“ После излезе.
- Казахте, че сте били полицай - осведоми се Бъргър.
- Да. Началник на криминологията в нюйоркската полиция.
- Простреляли ли са ви?
- Не. Претърсвахме мястото на едно убийство. Някакви работници намерили труп в една строяща се станция на метрото. Млад полицай, който бе изчезнал преди шест месеца - тогава вилнееше един сериен убиец, който застрелваше полицаи. Получих нареждане да се занимая лично със случая. Докато обикалях, една греда поддаде. Останах под земята четири часа.
- Някой е убивал полицаи?
- Уби трима и рани един. Убиецът също се оказа ченге. Дон Шефърд. Сержант от Патрулния отдел.
Бъргър погледна розовия белег на врата на Райм. Издайнически признак на квадриплегията21. От това място месеци след инцидента бе стърчала дихателна тръба. Понякога остава там с години, понякога завинаги. Но сега Райм, благодарение на силния си организъм и усилията на лекаря си, дишаше със собствените си бели дробове, с които (можеше да се закълне) бе в състояние да издържи пет минути под вода.
- Значи травма на врата.
- С4.
- А, да.
С4 е демилитаризираната зона на гръбначния стълб. Гръбначна травма над четвъртия шиен прешлен щеше да го убие. Ако нараняването беше под С4, щеше да си възвърне в известна степен движенията на ръцете. Но травмата на прословутия четвърти прешлен го остави жив, макар и напълно парализиран. Не можеше да движи ръцете и краката си. Повечето коремни и междуребрени мускули бяха също парализирани, дишаше главно с диафрагмата. Можеше да движи главата и врата и леко - раменете. Единственото нервче, пожалено от дебелата дъбова греда, му позволяваше да мести безименния пръст на лявата си ръка.
Райм спести на лекаря сапунената опера за годината след нещастието. Черепната тракция: хващане с клещи за черепа и разтягане на гръбначния стълб. Дванадесет седмици в гипс - скафандър от пластмаса и желязо около врата му, - за да го държат неподвижен. Вентилационният апарат и нервните стимулатори за поддържане на дишането. Катетрите. Операциите. Паралитичният илеус32, язвите, предизвикани от стреса, намаленото кръвно налягане, брадикардията43; натъртванията, причинени от залежаването, които преминаваха в рани по цялото тяло, мускулните спазми, които заплашваха да обездвижат скъпоценния му пръст; отвратителните отразени болки и бодежи в иначе безчувствените крайници.
Все пак реши да каже на Бъргър за последния си проблем.
Автономна дизрефлексия.
Напоследък се появяваше доста често. Сърцебиене, високо кръвно налягане, главобол. Можеше да се причини от нещо съвсем просто, запек например. Нямаше как да го предотврати, освен като избягва стреса и физическите натоварвания.
Специалистът по травми на гръбначния стълб, доктор Питър Тейлър, бе особено загрижен от зачестяването на пристъпите. Последният, преди един месец, бе толкова силен, че Тейлър даде пълни инструкции на Том как да действа, без да чака медицинска помощ. Болногледачът програмира телефона за автоматично набиране на номера на лекаря. Тейлър предупреди, че някой по-силен пристъп може да доведе до удар или инсулт.
Бъргър изслуша фактите с известно съчувствие и каза:
- Преди да се захвана с настоящата си работа, специализирах в гериатричната ортопедия. Занимавах се главно с изкуствени стави. Нямам много големи познания в неврологията. Нямате ли някакви шансове за възстановяване?
- Никакви. Състоянието ми не се променя - каза бързо Райм. - Разбирате проблема ми, нали, докторе?
- Предполагам. Но искам да го чуя от вашата уста.
Райм тръсна глава, за да отметне един непослушен кичур коса:
- Всеки има право да се самоубие.
- Не съм съгласен. В повечето общества може да имате възможността, но не и правото да го направите. Има разлика.