- Той долу ли е? - попита полицаят.
- Не знам. Повикайте лекар. И той да остане горе. Никой да не слиза.
- Добре.
Като насочваше пистолета ту към едно, ту към друго животно, Сакс тръгна внимателно напред. Кучетата едно по едно я усетиха и обърнаха гърбове на Пами. Момиченцето бе просто плячка за тях, Сакс - опасност. Започнаха да ръмжат и да скимтят, приклекнаха на задните си лапи, готови за скок.
- Страх ме е - проплака Пами и отново привлече вниманието им.
- Шшшт, слънчице. Недей да говориш. Тихичко.
- Мама. Искам при мама!
Пискливият ѝ плач раздразни кучетата. Те започнаха да обикалят, като душеха и ръмжаха.
- Спокойно, спокойно...
Сакс заобиколи. Кучетата я следяха с поглед, очите ѝ, протегнатите ръце, пистолета. Разделиха се на две групи. Едните останаха при Пами, другите се опитаха да заобиколят Сакс.
Тя се промъкна между Пами и най-близките три кучета.
Местеше пистолета наляво-надясно като махало. Черните очи на животните неотлъчно следяха черното дуло на оръжието.
Едно от кучетата, с проскубана жълта козина, изръмжа и пристъпи напред.
- Мамо!... - проплака момиченцето.
Сакс бавно се приближи. Приклекна, хвана детето за блузката и издърпа Пами зад гърба си. Жълтото куче се приближи още.
- Чиба! - извика Сакс.
Кучето пристъпи напред.
- Марш!
Жълтото куче оголи кафявите си зъби, събратята му наостриха уши.
- Махай се, по дяволите! - изкрещя Сакс и го удари с цевта по муцуната. Кучето отскочи, изскимтя и побягна нагоре по стълбите.
Пами изпищя; останалите кучета се разлаяха. Започнаха да се боричкат помежду си. Един покрит с белези ротвайлер отпусна дебелата си муцуна на пода пред Сакс. Тя тропна с крак пред носа му, кучето подскочи уплашено и се втурна към стълбите. Останалите го последваха като хрътки заек.
Пами започна да хленчи. Сакс се сви, готова за стрелба, и отново зашари с фенера из мазето. Никаква следа от убиеца.
- Няма нищо, слънчице. Отиваме си вкъщи. Всичко ще се оправи. Онзи човек, помниш ли го?
Детето кимна.
- Тръгна ли си?
- Не знам. Искам при мама.
Гласовете на останалите полицаи се чуха отгоре. Първият и вторият етаж бяха обезопасени.
- Колата и таксито, намерихте ли ги? - попита Сакс.
- Няма ги. Сигурно е избягал.
„Не е там, Амелия. Няма логика да е там.“
- Обезопасено ли е мазето? - извика един полицай.
- Сега ще проверя. Изчакайте.
- Слизаме.
- Не. Сцената на престъплението е доста чиста, искам да я запазим такава. Извикайте само лекаря, за да види детето.
Младият лекар слезе и се наведе над Пами.
Тогава Сакс забеляза една следа в меката пръст. Тя водеше към ниска, боядисана в черно метална врата. Приближи се, като внимаваше да не стъпи върху следите, които вероятно бе оставил, и се наведе. Вратата бе полуотворена и, изглежда, водеше към тунел, тъмен, но не непрогледен, свързан със съседната сграда.
„Ето откъде е избягал. Мръсник!“
Тя бутна леко вратата. Отвори се без скърцане. От другата страна на тунела, десетина метра дълъг, се виждаше бледа светлина. Никакво движение.
Ако нещо ѝ се привиждаше, то сигурно беше сгърченото тяло на Ти Джей, завързано за тръбата, или облите форми на Монеле Гегнер, полазена от дебелия черен плъх.
- Патрул 5885 до командния център.
- Казвай - обади се Хауман.
- Открих тунел, който води към постройка южно от къщата. Някой да я хване на прицел.
- Прието.
- Влизам.
- В тунела ли? Изчакай подкрепления, Сакс.
- Отхвърлено. Не искам да се замърси сцената на престъплението. Нека само някой да се погрижи за момичето.
- Повтори.
- Без подкрепления.
Сакс изключи фенера и запълзя напред.
Разбира се, в академията не бяха изучавали промъкване през миша дупка. Но Сакс си спомни какво ѝ бе казал Ник за обезопасяване на тесни помещения: „Оръжието - близо до тялото, за да не ти го изритат от ръката. Три стъпки (е, припълзявания), спри. Ослушай се. Още две. Спри. Пак се ослушай. Следващия път - четири стъпки. За да не може да предвиди действията ти.“
„По дяволите, каква тъмница! И каква е тази миризма?“
Сакс сбърчи нос с отвращение от блудкавата воня на гнило.
Клаустрофобията я накара да спре, за да преодолее чувството, че стените ще я смачкат. Страхът ѝ отмина, но вонята се усили. Започна да ѝ се повдига.