Детективът ѝ даде да подпише разписка.
Влезе един лекар стажант. Започна да се шегува с Пами за куклата Мечо Пух. Измери ѝ кръвното.
- Кога ще я изпишете? - попита го Карол.
- Ами добре ще е да я оставите за няколко дни. Просто да се уверим...
- Няколко дни? Та на нея нищо ѝ няма.
- Има лек бронхит и... - стажантът понижи глас - иска ме да я прегледа и психиатър. За да се уверим, че всичко е наред.
- Ама тя щеше да дойде с мен утре, на церемонията по откриването на конференцията.
- По-лесно ще я пазим тук - каза полицайката. - Не знаем къде е извършителят... похитителят. Вас също ще ви придружи един полицай.
- Е, сигурно сте прави. Мога ли да остана с нея замалко?
- Разбира се - отвърна лекарят. - Останете, ако искате, цяла нощ. Ще ви донесем легло.
Оставиха Карол сама с дъщеричката ѝ. Тя седна на леглото и прегърна детето. За момент с отвращение си спомни как той, откаченият, бе опипвал Пами. Как я бе погледнал с безумните си очи и я беше помолил да му позволи да ѝ одере крака... Карол потрепери и заплака.
Гласът на Пами я върна към действителността:
- Мамо, разкажи ми приказка... Не, не, изпей ми нещо. Изпей ми песничката за приятелите. Моля те, моля те.
Карол се успокои.
- Онази ли песничка искаш да ти изпея?
-Да!
Тя прегърна момиченцето в скута си и с треперещ глас запя „Щом имаш приятел“. Пами припяваше на някои куплети.
Тази песен бе от любимите на Рон и през последните години Карол избухваше в сълзи още щом чуеше първите акорди.
Сега двете c Пами успяха да изкарат песента със съвсем малко фалшиви ноти, със сухи очи и с усмивки на лицата.
33.
Амелия Сакс най-сетне се прибра в апартамента си в Каръл Гардънс в Бруклин.
Точно на шест преки от дома на родителите ѝ, където все още живееше майка ѝ. Веднага щом се прибра, Амелия натисна едно от копчетата за бързо набиране на телефона в кухнята.
- Мамо. Аз съм. Хайде в сряда да те водя в „Плаза“. Тогава съм свободна.
- По какъв повод? За да отпразнуваме новата ти служба ли? Как е във „Връзки с обществеността“? Защо не се обади по-рано?
Сакс се засмя. Даде си сметка, че майка ѝ няма никаква представа какво е правила през последните два дни.
- Гледаш ли новините, мамо?
- Дали ги гледам? Та аз съм най-голямата почитателка на Броко, нали знаеш?
- Значи си чула за онзи, който отвлича хора през последните два дена?
- Че кой не е чул?... Какво искаш да ми кажеш, скъпа?
- Аз участвам в разследването.
Сакс разказа на удивената си майка цялата история - за спасяването на жертвите, за Линкълн Райм и (като премълча някои неща) за сцените на престъпленията.
- Ейми, баща ти щеше страшно да се гордее с теб.
- Значи запазвам маса за шест в сряда. В „Плаза“. Става ли?
- Откажи се, скъпа. Не си пилей парите. Имам гофрети и „Боб Еванс“ във фризера. Защо не дойдеш у нас?
- Там не е много скъпо, мамо.
- Не било много скъпо ли? Вечерята струва цяло състояние.
- Е, тогава какво ще кажеш за „Пинк тикъп“? - предложи Сакс, като се стараеше да звучи, като че идеята ѝ е хрумнала спонтанно.
„Пинк тикъп“ бе малко ресторантче в Уест Вилидж, където правеха най-добрите палачинки и омлети по Източното крайбрежие.
Майка ѝ се замисли.
- Добра идея.
Сакс използваше тази стратегия от години.
- Трябва да поспя, мамо. Ще ти звънна утре.
- Много работиш, Ейми. И това разследване... не е ли опасно?
- Аз върша само техническата работа, мамо. Огледа на местопрестъплението. Няма по-безопасна работа.
- И са поискали точно теб! Баща ти щеше да се гордее.
Сакс затвори. Взе душ и се просна на леглото.
След като си тръгна от стаята на Пами, бе посетила още две от спасените жертви на Извършител 823. Монеле Гегнер, овързана с бинтове и натъпкана със серум против бяс, бе изписана и се връщаше при родителите си във Франкфурт, „но само до края на лятото“, както изрично обясни. Махна към стереоуредбата и колекцията си от компактдискове в мизерния апартамент в „Дойче хаус“, като че да покаже, че никой американски психар няма толкова лесно да я изгони от града.
Уилиам Евърет още лежеше в болницата. Счупеният пръст не бе болка за умиране, но сърцето му отново го безпокоеше. Сакс остана изненадана да научи, че преди години е имал магазин в Хелс Кичън и вероятно е познавал баща ѝ. „Познавах всички квартални полицаи - каза той. Сакс му показа снимка на баща си с униформа. - Да, мисля, че го познавам. Не съм сигурен, но ми се струва, че го познавам.“