Разговорите бяха на общи теми, но Сакс не изпускаше бележника си. Въпреки това никоя от жертвите не бе успяла да ѝ каже нещо повече за Извършител 823.
Тя погледна през прозореца. Листата на гинковите дървета и яворите трептяха от вятъра. Сакс свали униформата, зачеса се под гърдите - където винаги я засърбяваше зверски, щом постоеше с бронирана жилетка. Облече си пеньоара.
Извършител 823 нямаше много време за бягство. Полицията бе огледала всеки милиметър от скривалището му във Ван Бреворт. Въпреки че, както каза собственикът на къщата, се бил нанесъл преди много време - миналия януари (под фалшиво име, което не учуди никого) - 823 не беше оставил никаква следа от себе си, дори отпадъци. След като Сакс огледа сцената, специалистите по отпечатъци претърсиха цялото жилище. Засега предварителният доклад не беше особено оптимистичен.
- Като че и в клозета е ходил с ръкавици - отбеляза младият Банкс.
Един патрул беше засякъл таксито и форда, които Извършител 823 хитро бе оставил близо до пресечката на „Ди авеню“ и Девета улица. Селито предположи, че на местните крадци са им били достатъчни седем-осем минути, за да ги разфасоват до неузнаваемост. Каквито и веществени доказателства да бе имало в колите, сега се продаваха в десетината магазина за резервни части в квартала.
Сакс пусна телевизора, за да чуе новините. Нито думичка за отвличанията. Само репортажи от церемонията по откриване на конференцията.
Тя остана с поглед, прикован в екрана, докато показваха Браянт Гъмбъл, генералния секретар на ООН, някакъв делегат от Близкия изток. Изгледа втренчено рекламите, като че искаше да ги научи наизуст.
Защото предпочиташе да мисли за всичко друго, но не и за споразумението си с Линкълн Райм.
Сделката беше ясна: сега, когато Карол и Пами Ганц бяха спасени, да го остави за един час насаме с доктор Бъргър.
Този Бъргър... Хич не ѝ харесваше погледът му. От нахалните му очи и якото му телосложение направо струеше самочувствие. И тази заресана назад черна коса. Скъпите дрехи. Не можа ли Райм да намери поне някой като Кеворкян? Може да беше извратен, но поне изглеждаше като мъдър старец.
Очите ѝ се затвориха.
„Да забравиш мъртвите...“
Сделката си е сделка. По дяволите, Райм...
Е, нямаше да го остави, без да се опита отново да го разубеди. Последния път я свари неподготвена. Беше разстроена. Не успя да измисли убедителни аргументи. Утре ще го разубеди. Или поне ще го накара да изчака. Един месец. По дяволите, поне един ден.
Какво ще му каже? Трябва да измисли по-убедителни аргументи. Да си нахвърли записки, малка реч.
Сакс отвори очи и стана, за да вземе лист и химикалка. Ще...
Застина, въздухът в белите ѝ дробове изсвистя като вятъра навън.
С тъмни дрехи, маска за ски и ръкавици, черни като катран, Извършител 823 стоеше насред стаята ѝ.
Сакс бързо протегна ръка към нощната масичка, към пистолета и ножа. Но той бе готов. Лопатата се стовари по слепоочието ѝ. В черепа ѝ избухна жълта светлина.
Тя се опря на ръце и колене; нападателят я ритна в гърба и тя се просна по корем, въздухът ѝ излезе. Белезниците щракнаха зад гърба ѝ, устата ѝ бе залепена с тиксо. Убиецът действаше чевръсто. Обърна я по гръб, разтвори пеньоара ѝ.
Сакс започна да рита бясно, напразно се опитваше да махне белезниците.
Той я ритна в корема. Обхвана я под мишниците и я повлече през задната врата към голямата вътрешна градина.
Очите му не се отместваха от лицето ѝ. Дори не поглеждаше гърдите ѝ, корема, червените къдрици между краката. Бе готова да му се отдаде, само и само да спаси живота си.
Но не, диагнозата на Райм бе вярна. Не половата незадоволеност управляваше действията на 823. Нещо друго човъркаше съзнанието му. Стовари я по гръб сред тропическите цветя, далеч от погледите на съседите. Огледа се. Вдигна лопатата и я заби в пръстта.
Амелия Сакс заплака.
Райм потърка глава във възглавницата.
Нервен тик, както го беше определил един лекар, без някой да го пита за мнението му. Като Амелия Сакс, която си чоплеше ноктите.
Райм раздвижи врата си, разтърси глава и погледна таблицата на стената. Историята на лудостта бе записана някъде там. В черните, наклонени ръкописни букви, и в интервалите между думите. Но краят още не се виждаше. Все още.
Той се замисли. Съвсем малко неща оставаха необяснени.