- Трябва да си починеш. Само това, Сакс. Не се сърди, но изглеждаш много измъчена.
- Да, полицай - намеси се Селито. - Това е заповед. Нареждам ви да лежите до края на деня. Двеста души са по петите му. И Фред Делрей е изпратил още сто и двадесет федерални агенти.
- Собственият ми двор е станал сцена на престъпление, а вие ми забранявате да извърша огледа, така ли?
- Точно така - отвърна Райм.
Селито се запъти към вратата:
- Ясно ли е, полицай?
- Тъй вярно.
- Хайде, Банкс, имаме работа. Да те закараме ли, Сакс? Или все още ти позволяват да караш?
- Не благодаря, с кола съм.
Двамата детективи си тръгнаха. Гласовете им заглъхнаха. Външната врата се затвори.
Райм забеляза, че лампите светят много силно. С няколко движения на пръста си той ги затъмни.
Сакс се протегна.
- Ами... - започна тя, точно в момента, в който Райм каза:
- Е?...
Тя погледна часовника.
- Късно е.
- Да.
Тя стана и взе дамската си чантичка от масата. Отвори я, извади несесера си и погледна подутата си устна в огледалцето.
- Не изглеждаш много зле - успокои я Райм.
- Като Франкенщайн съм. Защо не използват конци с цвят на кожата? - Прибра огледалото и преметна чантичката си през рамо. - Преместили са ти леглото. По-близо е до прозореца.
- Накарах Том. Така мога да гледам парка, ако пожелая.
- Е, това е добре.
Тя отиде до прозореца. Погледна навън.
„О, за Бога - помисли си Райм, - предложи ѝ. Какво ще ти стане?“
Промърмори смутено:
- Остани, ако искаш. Става късно. А от Криминологичния ще оглеждат апартамента ти няколко часа.
Зачака с разтуптяно сърце отговора ѝ.
„Хайде, овладей се“ - помисли си той, ядосан сам на себе си.
- С удоволствие - отвърна тя. На лицето ѝ разцъфтя усмивка.
- Добре. Чудесно. Том!
Щяха да послушат музика, да пийнат уиски. Може би да ѝ разкаже още някой случай. Интересно му беше да чуе за баща ѝ, за полицейската работа през шестдесетте и седемдесетте. За миналото на прословутия Централен южен участък.
- Том! Донеси чаршафи. И одеяло. Том! Какво правиш? Том!
Сакс понечи да каже нещо, но болногледачът се появи на вратата и отбеляза намръщено:
- Един грозен крясък е достатъчен, Линкълн.
- Амелия пак ще спи тук. Би ли донесъл някое одеяло и възглавница за дивана?
- Не, този път не на дивана - възрази тя. - Твърд е като камък.
Райм понечи да възрази. Изпита отдавна забравено чувство. Въпреки това предложи:
- Има спалня за гости на долния етаж. Том ще ти оправи леглото.
Сакс остави чантичката на масата:
- Няма нужда, Том. Няма нужда.
- Няма да ми бъде в тежест.
- Няма нужда. Лека нощ, Том. Не се притеснявай.
- Ама...
Тя се усмихна.
- Ама... - заекна Том, като премести погледа си към Райм, който се намръщи и поклати глава.
- Лека нощ, Том - каза твърдо Сакс. - Не се грижи за нас.
Том отстъпи смутено в коридора и тя затвори вратата под носа му.
Смъкна обувките, панталонките и фланелката и остана по сутиен и широки шорти. Легна до Райм с цялата грация на красива жена, която има намерение да преспи с мъж.
Потъна в леглото и се засмя:
- Ама че креват. - Изпъна се като котка, затвори очи. - Нямаш нищо против, нали?
- Изобщо.
- Райм?
- Какво?
- Разкажи ми още от книгата си. За още някое престъпление.
Той започна да ѝ разправя за хитрия сериен убиец от Куинс, но тя заспа за по-малко от минута.
Райм погледна надолу: гърдите ѝ бяха допрени до неговите, коляното ѝ - до бедрото му. За пръв път от години до лицето му се допираше женска коса. Гъделичкаше го. Беше забравил това усещане. За човек, който живее главно от спомени, остана изненадан, като не можа да си спомни кога за последен път му се е случвало. В съзнанието му оживяха нощите, прекарани с Блейн преди нещастието. Тогава си налагаше да търпи гъделичкането, за да не смущава съня на жена си.
Сега, естествено, не бе в състояние да отметне косата на Сакс от лицето си. Но и за миг не си помисли да отмести глава. Напротив, би търпял това усещане до края на живота си.
35.
На следващата сутрин Линкълн Райм отново остана сам.
Том беше на пазар, Купър - в централната лаборатория. Винс Перети беше свършил с огледа на къщата в източен Ван Бреворт и в апартамента на Сакс. Намериха съвсем малко улики, което Райм отдаваше по-скоро на предпазливостта на престъпника, отколкото на некомпетентната работа на Перети.