Сега чакаше доклада от местопрестъплението. Но и Добинс, и Селито смятаха, че 823 се е скрил - временно или завинаги. През последните дванадесет часа нямаше нови нападения над полицаи, нито нови отвличания.
Полицаят, който охраняваше Сакс, едър мъж от Патрулния отдел, я заведе на очен и ушен лекар в една бруклинска болница. Пръстта бе причинила някои увреждания на гласните ѝ струни. Райм също си имаше телохранител - полицай от Двадесети участък, който стоеше на стража пред къщата. Беше веселяк, с когото се познаваха от години и на времето водеха безкрайни спорове кое уиски е по-добро, ирландското или шотландското.
Райм бе в добро настроение. Извика на пазача си по вътрешната уредба:
- Очаквам един лекар. Пусни го да влезе.
Полицаят каза, че ще го пусне.
Доктор Уилиам Бъргър бе уверил Райм, че този път ще бъде точен.
Райм се облегна на възглавницата и си помисли, че не е напълно сам. Соколите се разхождаха по перваза. Изглеждаха нервни. Явно се задаваше нов циклон. Небето бе ясно, но Райм имаше доверие на птиците, те бяха безпогрешни барометри.
Погледна часовника на стената - 11:00. Ето го пак, както преди два дена, в очакване на Бъргър. Такъв е животът - отлагане след отлагане, на най-накрая, с малко късмет, достигаме заветната цел.
Погледа двадесетина минути телевизия, като очакваше да чуе за отвличанията. По всички канали обаче вървяха специални предавания за мирната конференция. Каква досада! Райм превключи на някаква сапунена опера, после отново на Си Ен Ен - един репортер пред сградата на ООН. Изключи ядосано проклетия телевизор.
Телефонът иззвъня и Райм се зае със сложната операция по вдигането на слушалката.
- Ало.
Кратка пауза.
- Линкълн?
- Да?
- Джим Полинг е. Как си?
Райм си даде сметка, че напоследък не е виждал много капитана. Освен на пресконференцията, на която Полинг седеше между кмета и началника Уилсън.
- Добре съм. Има ли нещо ново за престъпника?
- Още не. Но ще го пипнем. Сам ли си?
- Да.
Капитанът замълча за известно време.
- Имаш ли нещо против да намина?
- Заповядай.
- След половин час?
- Няма да мърдам оттук.
Райм отпусна глава на меката възглавница. Погледът му се спря на едно въже, закачено до таблицата на стената. Все още нямаше идея за възела. Не му се щеше да зареже случая, без да е разбрал какъв е. Сети се, че Полинг е рибар. Може би той щеше да го познае...
Полинг.
Джеймс Полинг...
Странно колко много бе настоявал Райм да се заеме с разследването. Как се бореше, за да запази случая за него. Предпочете го дори пред Перети, който беше по-подходящ избор от политическа гледна точка. Спомни си избухването му, когато Делрей и агентите от ФБР дойдоха за уликите.
Интересът на Полинг към случая му се стори странен. 823 не беше престъпник, с когото някой полицай би се заел доброволно - дори да търси трудни случаи, за да си оправи професионалното досие. Прекалено голяма вероятност да загубиш някоя жертва, прекалено много възможности за журналистите (и шефовете) да те прецакат.
Полинг... Спомни си как минаваше да провери докъде са стигнали и също толкова бързо си тръгваше.
Разбира се, трябваше да докладва на кмета и на началника. Но (мисълта внезапно изникна в съзнанието на Райм) дали не докладваше и на някого другиго?
На някого, който следи хода на следствието? На самия престъпник?
От къде на къде Полинг ще има връзка с престъпника? Сякаш...
Изведнъж му хрумна: не е ли възможно Полинг да е убиецът?
Разбира се, че не. Това е смешно. Дори да има мотив, остава въпросът с възможността. Когато са били извършени някои от отвличанията, капитанът беше тук, в спалнята на Райм...
А дали беше така?
Райм погледна таблицата.
Тъмни дрехи и намачкани памучни панталони. Полинг носеше през цялото време леки тъмни дрехи. Но какво от това?
Входната врата изтропа.
- Том?
Никакъв отговор. Болногледачът го нямаше от няколко часа.
- Линкълн?
О, не. По дяволите!Райм започна да набира на компютъра:
9-1...
Без да иска, бутна курсора на 2.
По стълбите отекнаха стъпки.
Райм се опита да набере отново, но в бързината бутна устройството за набиране извън обсег.
Джим Полинг влезе. Райм се беше надявал пазачът пръв да се обади. Но, разбира се, всеки редови полицай би пуснал капитан от полицията, без много да му мисли.