Тъмното яке на Полинг бе разкопчано и Райм зърна пистолета в кобура му. Не успя да различи марката, но знаеше че „Колт“ калибър 0.32 е одобрено оръжие за нюйоркската полиция.
- Здравей Линкълн - каза Полинг. Очевидно беше нервен, озърташе се плахо. Спря поглед върху белия прешлен на масата.
- Как си, Джим?
- Горе-долу.
Полинг прекарваше много време сред природата. Дали белегът на пръста му не беше от порязване с корда? Или с нож? Полинг стоеше с ръце в джобовете. Какво държеше там? Нож ли?
Полинг със сигурност разбираше от криминология - знаеше как да не оставя следи.
Ами маската за ски? Ако Полинг е убиецът, трябваше да има маска за ски, защото някоя от жертвите можеше да оцелее и да го разкрие. Ами афтършейвът... ако убиецът не се е пръскал, а е носил шишенцето със себе си на местопрестъпленията, та детективите да си помислят, че използва „Брут“? Така че, когато Полинг се появи, никой да не се осъмни в него.
- Сам ли си? - попита Полинг.
- Помощникът ми...
- Ченгето долу каза, че ще отсъства известно време.
Райм се поколеба, преди да отговори.
- Да.
Полинг беше дребен, но як, с руса коса. Думите на Тери Добинс изплуваха в съзнанието на Райм: „Социален работник, политик. Човек, чието призвание е да помага на хората.“
Или полицай.
Райм се запита дали е дошъл смъртният му час. И за свое удивление си даде сметка, че не иска да умира. Не и по този начин, по волята на някой друг.
Полинг се приближи до леглото.
Райм не можеше да направи нищо. Беше изцяло в ръцете му.
- Линкълн... - повтори сериозно Полинг.
Очите им се срещнаха; сякаш между двамата прехвръкнаха искри. Капитанът бързо отмести поглед към прозореца.
- Странно ти беше, нали?
- Какво да ми е било странно?
- Че исках точно ти да се занимаеш със случая.
- Мислех, че е заради способностите ми.
Капитанът остана сериозен.
- И защо поиска да се заема с разследването, Джим?
Капитанът събра пръсти. Тънки, но силни. Пръсти на рибар, спорт, който може и да е благороден, но единствената му цел е да измъкнеш едно беззащитно същество от дома му и да му разпориш корема с нож.
- Преди четири години работихме заедно. По случая „Шефърд“.
Райм кимна.
- Работниците откриха трупа на онзи полицай на строежа на метрото.
В ушите на Райм отново прозвуча онзи рев, сякаш потъваше „Титаник“. После гръм като от оръдие. Гредата се стовари върху врата му, посипа го с пръст.
- И ти извършваше сам огледа. Съвсем сам, както винаги.
- Да, така беше.
- Знаеш ли как осъдихме Шефърд? Намерихме свидетел.
Свидетел ли? Райм не знаеше за това. След инцидента загуби всякаква връзка по случая. Научи само, че Шефърд бил осъден, а след три месеца - намушкан с нож на Райкърс Айланд от неизвестен убиец.
- Да, свидетел - продължи Полинг. - Видял Шефърд в дома на едната от жертвите, с оръжие. - Капитанът се приближи до леглото и скръсти ръце. - Свидетелят дойде един ден преди да открием последния труп, онзи в метрото. Преди да те натоваря с огледа на сцената.
- Какво искаш да ми кажеш, Джим?
Капитанът сведе очи към пода.
- Не ни беше нужен. Не се нуждаехме от доклада ти.
Райм замълча.
Полинг кимна:
- Разбираш ли какво искам да ти кажа? Толкова исках да пипна онзи Шефърд... Исках да съм сигурен, че ще го осъдим. А нали знаеш каква тежест има доклада на Линкълн Райм пред съда? Адвокатите се напикават от страх.
- Но Шефърд щеше да бъде осъден и без доклада ми.
- Така е, Линкълн. Но има и по-лошо. Бях получил сигнал от строителната фирма на метрото, че обектът не е обезопасен.
- Станцията на метрото. Пратил си ме на оглед, преди да я укрепят?
- Шефърд убиваше полицаи. - Лицето на Полинг се изкриви от отвращение. - Исках да го хвана на всяка цена. Бих направил всичко, само и само да го спипам. Но...
Полинг наведе глава.
Райм не продума. Чуваше тътена на падащата греда, гърма от чупещото се дърво. Усети как пръстта го затисва. После странното спокойствие на тялото, докато сърцето му биеше уплашено.
- Джим...
- Затова исках да се заемеш със случая, Линкълн. Разбираш ли?
Капитанът погледна жално прешлена на масата.
- Постоянно слушам, че животът ти е пропаднал. Че гниеш тук. Говориш, че искаш да се самоубиеш. Чувствам такава вина... Исках да се опитам да ти върна част от живота.