- Ще бъда откровен, Линкълн. Трябва също да се уверя, че не е клопка.
- Клопка?
- Съдебните власти. И друг път са ми залагали капани.
Райм се засмя:
- Главният прокурор на Ню Йорк е доста зает човек. Няма да си губи времето с инвалиди и привърженици на евтаназията.
Погледна разсеяно доклада от сцената на убийството:
„... На три метра в югозападна посока от жертвата върху малка купчинка бял пясък е намерен сноп влакна, приблизително шест сантиметра в диаметър, бели на цвят. Влакната са изследвани с дисперсионен рентгенов апарат и химическият им състав е установен като X2Y5(Si,Al)8022(0H)2 Наоколо не е намерен вероятен източник и влакната не са конкретизирани. Изпратена е проба за анализ в лабораторията на ФБР.“
- Просто трябва да внимавам - продължи Бъргър. - Сега се занимавам само с това. Отказах се напълно от ортопедията. Това е нещо повече от обикновена работа. Решил съм да посветя живота си да помагам на другите.
„На около седем сантиметра от влакната са намерени две парчета хартия. Едното е изрезка от вестник с цифрите „15:00“, шрифт „Таймс роман“, мастилото е като при финансовите издания. Другото парче, изглежда, е ъгълче от страница на книга с номер 823. Шрифтът е гармонд, а хартията е гланцирана. При изследванията с АИС и нинхидрин не се намериха никакви отпечатъци... Конкретизирането невъзможно.“
Няколко неща озадачиха Райм. Първо, влакната. Защо Перети не е определил от какво вещество са? Това бе очевидно. И как двете улики - влакната и хартийките - са се озовали на едно място? Тук имаше нещо гнило.
- Линкълн?
- Извинявайте.
- Казвах, че вие не сте жертва на непоносими болки. Не сте бездомник. Имате пари, способности. Консултациите ви за полицията... така помагате на много хора. Ако решите, пред вас стои дълъг и продуктивен живот.
- Дълъг, да. Точно това е проблемът. Дълъг живот. - Писна му вече да се прави на послушен. - He искам дълъг живот. Много е просто.
- Ако установя, че има дори малка вероятност да съжалите за решението си... - каза бавно Бъргър, - вижте, после на мен ще ми тежите на съвестта.
- Кой може да знае със сигурност такова нещо?
Очите му се върнаха на доклада:
„Върху хартийките е намерен железен болт. С шестоъгълна глава и издълбани инициали „КЕ“. Пет сантиметра дълъг, права резба, 23,5 мм в диаметър.“
- През следващите няколко дни ще съм доста зает - каза Бъргър, като погледна часовника си - „Ролекс“. Смъртта явно носеше известни облаги. - Хайде да поговорим още около час. После ще ви дам ден за размисъл и пак ще дойда.
Нещо глождеше Райм. Влудяващ сърбеж - ужасът на паралитиците, - въпреки че в този случай сърбежът бе умствен. Любопитството, което измъчваше Райм през целия му живот.
- Докторе, бихте ли ми направили една услуга? Вижте този доклад. Бихте ли го разлистили? Опитайте се да намерите снимка на болт.
- Снимка ли? - учуди се Бъргър.
- Фотография. Трябва да е залепена някъде на гърба. Апаратът за прелистване ще ми загуби много време.
Бъргър взе доклада и започна да прелиства.
- Ето. Стоп.
Огледа снимката. Изведнъж почувства, че му прилошава. „О, не и сега, не и тук. Само това не.“
- Извинявайте, бихте ли отворили отново на предишната страница?
Бъргър намери страницата.
Райм не каза нищо, а зачете внимателно.
Хартийките...
„15:00... стр. 823.“
Сърцето на Райм заби лудо, по челото му рукна пот: Ушите му запищяха пронизително.
„Ама че заглавие за вестникарска статия ще стане: „ПАРАЛИТИК УМИРА ПО ВРЕМЕ НА РАЗГОВОР С ЛЕКАР...“
Бъргър го погледна внимателно:
- Линкълн? Добре ли сте?
- Вижте, докторе - отвърна Райм с най-непринудения си тон, - съжалявам. Но се налага да свърша една работа.
Бъргър кимна внимателно, неуверено.
- Не сте ли уредили вече всичко?
Райм се усмихна непринудено.
- Дали не бихте дошли след няколко часа?
„Внимавай. Малко да се осъмни в решението ти, и ще се откаже да те убива, ще си вземе бутилката и плика и ще отлети за Сиатъл.“
Бъргър отвори бележника си:
- Днес не мога. Утре... Не. Страхувам се, че мога да дойда най-рано в понеделник. Вдругиден.
Райм се поколеба. Г осподи... Заветното му желание най- сетне щеше да се изпълни, единствената му мечта през последната година. „Решавай!“ Да или не?