След миг Райм чу собствения си глас:
- Добре. В понеделник.
Придаде си отчаяно изражение.
- Каква точно работа се налага да свършите? - поинтересува се лекарят.
- Един приятел, с когото работехме. Помоли ме за един съвет. Не му обърнах достатъчно внимание. Сега се налага да му звънна.
Не, не беше пристъп на дизрефлексия, нито някакво безпокойство.
Линкълн Райм бе почувствал нещо, забравено от години. Че трябва да действа много бързо.
- Бихте ли повикали Том да се качи? Сигурно е в кухнята на долния етаж.
- Да, разбира се. С удоволствие.
В очите на Бъргър проблесна странно пламъче. Какво? Подозрение ли? Може би. Приличаше на разочарование. Но сега нямаше време за това. Когато стъпките на лекаря заглъхнаха надолу по стълбата, Райм изкрещя с цяло гърло:
- Том? Том!
- Какво има? - обади се младежът.
- Обади се на Лон. Повикай го. Веднага!
Райм погледна часовника. Минаваше дванадесет. Имаха по-малко от три часа.
4.
- Сцената на престъплението е била нагласена - каза Линкълн Райм.
Лон Селито бе свалил якето си и седеше по силно намачканата си риза, облегнат назад, със скръстени ръце, пред една маса, натрупана с книги и документи.
Джери Банкс също бе дошъл и седеше впил очи в тялото на Райм. Леглото и контролното табло вече не му бяха интересни
Селито се намръщи:
- Но какво иска да ни покаже убиецът?
На сцените на престъпления, особено при убийство, извършителите често оставят различни улики, за да заблудят следствието. Някои успяват, но повечето не са достатъчно находчиви. Например един съпруг пребива до смърт жена си, след което се опитва да нагласи всичко като грабеж, само че открадва само нейните бижута, а своите забравя на нощната масичка.
- Точно това е интересното - продължи Райм. - Уликите не показват какво е станало, Лон. Показват какво ще стане.
- Какво те кара да мислиш така? - попита скептично Селито.
- Парчетата харткя. Означават три часа днес.
- Днес ли?
- Погледни - Райм кимна нервно към доклада.
- На тази хартийка пише 15:00 - каза Банкс. - Но номера на страницата... Защо мислите, че означава днешната дата?
- Това не е номер на страница - Райм вдигна вежди. Двамата детективи все още нищо не разбираха. - Помислете логично! Единственият смисъл да оставя улики е, ако иска нещо да ни каже. Ако случаят е такъв, 823 е нещо повече от прост номер на страница, защото не се разбира от коя книга е. Просто това не е номер на страница.
Настъпи тишина.
Райм продължи, отчаян от недосетливостта им:
- Това е дата! Осми месец, двадесет и трети. Двадесет и трети август. Нещо ще се случи днес в три. Сега да вземем снопчето влакна. Това е азбест.
- Азбест ли?
- Вижте доклада, формулата. Това е амфибол. Силициев двуокис. Азбест. Не разбирам защо му е на Перети да го праща на фБР. И така. Намираме азбест по трасето на железницата, където няма как да е попаднал. И имаме болт със силно ръждясала глава, но абсолютно чиста резба. Значи е стоял някъде доста дълго време и едва наскоро е бил отвит.
- Може да е излязъл от пръстта, докато е копал гроба - предположи Банкс.
- Не. В центъра на града основната скала е близо до повърхността, което означава, че и подпочвените води са на малка дълбочина. Почвата между Тридесет и четвърта и Харлем съдържа достатъчно влага, за да окисли желязото за броени дни. Ако беше лежал под земята, болтът щеше да е напълно ръждясал, а не само главата. Не, бил е отвит отнякъде, занесен на сцената на престъплението и оставен нарочно. И този пясък... Хайде, какво ще прави бял пясък покрай железопътната линия в централен Манхатън? Почвата там съдържа каолин, тинести наноси, гранит и глина.
Банкс отвори уста, но Райм го прекъсна още преди да заговори:
- Какво правят всички тези улики заедно? О, убиецът се опитва да ни каже нещо. Мога да се обзаложа. Банкс, какво стана с вратата към тунела?
- Прав бяхте. Открихме вход на около тридесет метра на север от гроба. Вратата е разбита отвътре. Бяхте прав и за следите. Никакви. Също не се виждат и следи от гуми.
Снопче мръсен азбест, болт, скъсан вестник...
- Местопрестъплението? - попита Райм. - Отцепен ли е районът?
- Освободен е.
Линкълн Райм, инвалидът с мощни дробове, издиша шумно, отвратен: