- Кой е допуснал тази грешка?
- Не знам - отвърна неубедително Селито. - Може би началникът.
Перети, ясно.
- Значи ще трябва да се задоволим с каквото имаме.
Каквито и улики имаха за похитителя или за бъдещите му намерения, те бяха или в доклада, или загубени завинаги, смачкани от полицаи, зяпачи и железопътни работници. Подготвителната работа - отцепване на района около местопрестъплението, разпитване на свидетели, оглеждане за улики, стандартна детективска работа - бе извършена през пръсти. На местопрестъплението трябва да се работи светкавично. И Райм бе уволнил доста техници, които не действаха достатъчно бързо за изискванията му.
- Перети лично ли се зае със сцената?
- Перети с пълен детективски екип.
- Пълен екип ли? Какво означава „пълен екип“?
Банкс отвърна:
- Осем фотографи, четирима специалисти по отпечатъци. Осем детективи. Един съдебен лекар.
- Осем детективи?
Правени са изследвания върху работата над местопрестъпления. Най-ефективният екип за убийство се състои от двама души. Когато човек е сам, може да пропусне нещо, когато са трима или повече, пропускат много повече неща. Линкълн Райм винаги бе работил на местопрестъпленията сам. После пускаше специалистите по отпечатъци и фотографите, но винаги обхождаше мястото сам.
Този Перети! Райм бе назначил младия син на богат политик преди седем-осем години и той се беше проявил като добър детектив. Оглеждането на места на убийства се смята за много престижна работа и за нея се чака доста дълго време. На Райм му доставяше перверзно удоволствие да разколебава кандидатите, като им показва „семейния албум“ - снимки на някои особено отвратителни убийства. Някои полицаи пребледняваха, други се захилваха объркано. Трети му връщаха албума с вдигнати вежди, като че да попитат: „Е, и?“ Точно тези назначаваше Линкълн Райм. Перети бе един от тях.
Селито му беше задал някакъв въпрос. Гледаше го настойчиво. Повтори:
- Ще поработиш с нас над случая, нали, Линкълн?
- Да работя с вас? - Райм се изсмя. - Не мога, Лон. Не. Само ти подхвърлям няколко идеи. Това ти стига. Том, повикай Бъргър.
Вече съжаляваше, че отложи срещата си с лекаря. Може би все още не беше късно. Мисълта да изчака още един или два дни му бе непоносима. Понеделник... Не искаше да умира в понеделник. Струваше му се прекалено делнично.
- Кажи вълшебната думичка.
- Том!
- Добре - младият болногледач вдигна ръце в знак, че се предава..
Райм хвърли поглед към масичката, където бяха стояли бутилката, шишенцето и найлоновият плик - толкова близо, но както всичко останало, извън обсега му.
Селито вдигна телефона, вирна глава, когато от другата страна на линията му отговориха. Представи се. Часовникът на стената показваше дванадесет и половина.
- Тъй вярно - прошепна страхопочтително детективът. „Говори с кмета“ - предположи Райм. - За отвличането на летище „Кенеди“. Говорих с Линкълн Райм... Тъй вярно, има някои идеи.
Детективът се приближи до прозореца, загледа соколите и се опита да обясни необяснимото на човека, който управляваше най-тайнствения град на планетата. Затвори и се обърна към Райм:
- Кметът и началникът искат да се заемеш, Линк. Молят те. Самият Уилсън.
Райм се изсмя:
- Лон, огледай се. Погледни мен! Приличам ли ти на човек, който е в състояние да води разследване?
- Обикновено разследване, не. Но този случай не е много обикновен, нали?
- Съжалявам. Просто нямам време. Онзи лекар. Лечението. Том, обади ли му се?
- Още не. След минутка.
- Веднага! Веднага му се обади!
Том погледна Селито. Излезе от стаята. Райм знаеше, че няма да се обади. Мръсник.
Банкс зачопли една зарастваща раничка от порязване със самобръсначка и измърмори:
- Само ни дайте някои насоки. Моля ви. Този убиец, сам казахте, че...
Селито му направи знак да млъкне. Продължи да гледа Райм.
„О, мръснико“ - помисли си Райм. Проклетата тишина. Как я мразим и бързаме да я запълним с думи. Колко престъпници са направили самопризнания сред такава тягостна тишина. Двамата със Селито бяха добър екип. Райм разчиташе уликите, Селито познаваше душите на хората.
Двамата мускетари. И ако имаше трети, той бе безпристрастната наука.
Детективът премести поглед върху доклада от местопрестъплението:
- Линкълн, какво смяташ, че ще се случи днес в три часа?
- Нямам представа.