- Така ли?
„Евтин номер, Лон. Няма да мине.“
Накрая Райм каза:
- Ще я убие, жената от таксито. По някакъв особено неприятен начин, гарантирам. Нещо, което съперничи по жестокост с това да бъдеш погребан жив.
- Господи! - промълви Том от прага.
Защо просто не го оставят на мира? Щеше ли да помогне, ако им кажеше за болката във врата и раменете си? Или за отразената болка - много по-слаба, но и много по-жестока, - надигаща се от безчувственото му тяло? За ежедневното изтощение при най-малкото физическо усилие? За най-ужасното - необходимостта да разчита на някого другиго.
Дали да не им каже за комара, който бе влязъл в стаята предната вечер и бръмча около главата му цял час; Райм едва не припадна от изтощение, докато мяташе глава, за да го пропъди. Накрая насекомото се настани на ухото му и Райм го остави да смуче. Защото само тази част от тялото си можеше да чеше във възглавницата.
Селито вдигна вежди.
- Добре - въздъхна Райм. - Но само за днес. Само един ден. Край.
- Благодаря, Линк. Много сме ти задължени. - Селито премести стола си до леглото и кимна на Банкс да направи същото.
- Сега. Кажи какво мислиш. Каква игра играе този мръсник?
- Не толкова бързо. Аз не работя сам.
- Честно условие. Кого искаш в екипа?
- Един техник от ЦСО. Най-добрия в лабораторията, искам го тук с основните уреди и инструменти. И няколко души от Тактическия отдел, от Силите за бързо реагиране. А, и няколко телефона.
Райм хвърли поглед върху бутилката уиски на масичката. Спомни си за брендито на Бъргър. В никакъв случай нямаше да се самоубие с такава помия. Последното му питие щеше да е или шестдесетгодишно „Лагавулин“, или „Макалан“, отлежало десетилетия. Или - защо не? - и двете.
Банкс измъкна мобилния си телефон:
- Какви линии ще желаете? Само...
- Кабелни. .
- Тук?
- Разбира се, че не.
- Иска някой да води разговорите вместо него - обясни Селито. - От Управлението.
- Аха.
- Обади се в централната сграда - нареди Селито. - Накарай ги да ни дадат трима-четирима диспечери.
- Лон - попита Райм, - кой извърши подготвителната работа тази сутрин?
Банкс отвърна през смях:
- Братята Харди.
Погледът на Райм моментално изгони усмивката от лицето му.
- Детективи Бединг и Сол, сър - поправи се бързо младежът.
Селито също се ухили:
- Братята Харди. Всички ги наричат така. Не ги познаваш, Линк. От Специалния отряд за разследване на убийства са.
- Много си приличат - обясни Банкс. - И говорят малко смешно.
- Не ми трябват палячовци.
- Не, много са способни - възрази Селито. - Най-добрите ни следотърсачи. Нали знаеш за онзи изверг, който отвлече осемгодишно момиченце миналата година? Бединг и Сол огледаха мястото. Разпитаха целия квартал, две хиляди и двама души. Благодарение на тях успяхме да я спасим. Когато чухме, че жертвата е от отвлечените на летището, началникът Уилсън веднага ги натовари със случая.
- С какво се занимават сега?
- Разпитват свидетели. Около железницата. И търсят шофьора на таксито.
Райм изрева на Том:
- Обади ли се на Бъргър? Не, разбира се, че не си. Думата „неподчинение“ нещо говори ли ти? Ела да свършиш поне някаква работа. Вземи доклада и ми прелиствай страниците. - Кимна към устройството за прелистване. - Тая проклетия за нищо не става.
- Не сме ли в настроение днес? - подразни го болногледачът.
- Вдигни го по-високо. Блести ми от прозореца.
Той почете няколко минути. После вдигна поглед.
Селито говореше по телефона, но Райм го прекъсна:
- Каквото и да стане в три, ако намерим мястото, то ще е вече местопрестъпление. Трябва ми някой да го обработи.
- Добре, ще се обадя на Перети. Ще му подхвърля кокала. Сигурно ще се пръсне от яд, че действаме без него.
- Да съм те питал за Перети? - изръмжа Райм.
- Ама той е златното момче на ЦСО - каза Банкс.
- Не го ща. Искам друг да се заеме.
Селито и Банкс се спогледаха. По-възрастният детектив се ухили и започна нервно да мачка ризата си:
- Когото и да искаш, Линк, имаш го. Нали си крал за един ден.
Черното око я гледаше.
Ти Джей Колфакс, тъмнокоса преселница от хълмовете на източен Тенеси, завършила икономика в Нюйоркския университет, бърз като стрела валутен дилър, тъкмо се събуди от дълбок сън. Косата бе полепнала по бузите ѝ, по лицето, врата и гърдите ѝ се стичаха струйки пот.