Детективът взе телефона.
- Бо - обърна се Райм към Хауман, - имаш ли свободни отряди?
- В пълна готовност - отвърна командирът на Силите за бързо реагиране - Имай предвид само, че половината от хората ми са ангажирани с конференцията на ООН. Изпратени са за подкрепа на специалните части и охраната на организацията.
- Свързах се с УООС - обяви Банкс и двамата с Хауман се усамотиха в един ъгъл.
Преместиха няколко купчини книги. Когато Хауман разпъваше тактическа карта на Ню Йорк, нещо издрънча на пода.
- Господи! - възкликна Банкс.
От леглото си Райм не виждаше какво е паднало. Хауман се поколеба, после се наведе, вдигна един бял прешлен и го постави на масата. Няколко чифта очи се вторачиха в Райм, но той не каза нищо за костта. Хауман се наведе над картата, а Банкс, с телефонна слушалка в ръка, започна да му дава информация за местата, на които се извършва почистване на азбеста. Офицерът започна да ги отбелязва с химически молив. Оказа се, че местата са много, разхвърляни из всичките пет квартала на града. Доста обезкуражаващо.
- Налага се да стесним обхвата на търсенето. Да видим сега пясъка - предложи Райм. - Купър, погледни го на микроскопа. Кажи си мнението.
Селито подаде пликчето с уликата на техника, който изсипа съдържанието върху емайлирана паничка. Над пробата се вдигна малко облаче прах. На дъното издрънча и едно камъче.
Линкълн Райм се изкашля. Не защото бе видял нещо (все още не му беше ясно какво търси), а защото мозъкът му изпрати команда към безжизнената дясна ръка да вземе молив и да бутне камъчето и нервният импулс, разбира се, не достигна целта си. За пръв път от една година изпитваше такова желание. Едва не се разплака от яд, единственото му утешение бе споменът за шишенцето със секонал и найлоновия плик на доктор Бъргър - видения като ангели спасители.
Райм прочисти гърлото си:
- Изследвай го за отпечатъци.
- Кое? - попита Купър.
- Камъка.
Селито го изгледа въпросително.
- Този камък не е от мястото на престъплението - обясни Райм. - Искам да разбера защо се е озовал там. Изследвай го за отпечатъци.
Купър взе пинсети с порцеланови накрайници и хвана с тях камъчето. Сложи си предпазни очила и облъчи парчето скала със светлината от един „Полилайт“, генератор с големината на акумулатор за кола с прикачена светлинна тръба.
- Нищо - каза Купър.
- ВМО?
Вакуумно-металното отлагане е кадилакът на методите за установяване на скрити отпечатъци върху непорести повърхности. Представлява разпрашаване на злато или цинк под вакуум в камера, в която е изследваният обект. Металните частици полепват по скрития отпечатък и неравностите върху повърхността започват да личат много ясно.
Но Купър не си бе взел ВМО-апарат.
- С какво разполагаш? - попита недоволно Райм.
- Судан-блак, стабилизиран механичен проявител, йоден разтвор, амидо-блак, генциан-виолет, магна-бръш71.
Беше взел също нинхидрин, за откриване на отпечатъци върху порести повърхности, и „Супер глю“, за меки. Райм си спомни новината, която разтърси криминологичната общност преди няколко години: един техник от криминологичната лаборатория на Американската армия в Япония залепил счупения си фотоапарат със „Супер глю“ и с изненада установил, че изпаренията от лепилото проявяват отпечатъци от пръсти много по-добре от известните дотогава реактиви.
Този метод използва и Купър. Постави с помощта на пинсетите камъка в една затворена стъклена кутия, след което капна малко лепило върху нагорещена плочка в същия съд. След няколко минути извади камъка.
- Открихме нещо - заяви.
Посипа камъчето с прахообразен реактив, флуоресциращ след облъчване с УВ лъчи, и насочи светлинната тръба на „Полилайт“-апарата. Върху скалното парченце се появи ясен отпечатък. Точно по-средата. Купър го снима с „Полароид“ CU-5. Показа снимката на Райм.
- Приближи я - нареди Райм и се взря. - Да! Убиецът е въртял камъчето в ръка.
Отпечатъците от въртене, когато пръстът опипва повърхността на предмета, са различни от отпечатъците при хващане. Има малка разлика в следите от кожните гребенчета, но Райм я разпознаваше отлично.
- И, вижте, какво е това? Тази чертичка.
Над отпечатъка се виждаше малка драскотина.
- Прилича на...
- Да - довърши Райм, - нейния нокът. Такива неща обикновено не се откриват. Но сигурен съм, че убиецът е подхвърлил камъка, за да бъде намерен.
- Защо му е да го прави?