След поредното доказателство, че никой друг не разбира нещата с такава скорост като него, Райм обясни бързо:
- Иска да ни каже две неща. Първо, да ни уведоми, че жертвата е жена, в случай че не направим връзката между убития тази сутрин и отвличането от летището.
- Защо? - продължи да недоумява Банкс.
- За да вдигне залога. Да ни разтревожи повече. Да ни даде да разберем, че животът на една жена виси на косъм. Той подрежда жертвите по важност. Както правим и ние, въпреки че не желаем да си го признаем.
Райм случайно погледна ръцете на Сакс. Изненада се, че такава красива жена има толкова грозни пръсти. Четири бяха залепени с дебели лепенки, на няколко други ноктите бяха изгризани до живеца. Единият бе оцапан със засъхнала кръв. Веждите ѝ бяха възпалени, от скубане, както предположи Райм. До едното ѝ ухо имаше драскотина. Всички саморазру- шителни навици наведнъж. Има толкова много да си причиниш вреда освен с хапчета и алкохол.
- За второто, което иска да ни каже - обяви Райм, - вече ви предупредих. Той знае как се работи с улики. Посланието му гласи: „Не си губете времето с обикновени веществени доказателства. Няма да ви оставя никакви.“ Поне така си мисли той. Но ние ще открием нещо. Обзалагам се. - Изведнъж Райм се намръщи. - Картата! Дай ми картата, Том!
- Каква карта? - изпелтечи Том.
- Знаеш коя.
Том въздъхна:
- Подскажи ми малко, Линкълн.
Райм погледна през прозореца, започна да размишлява на глас:
- Подземното трасе на железницата, тунелите и тайните ходници на контрабандистите, азбестът - всичко това е старо. Той обича историческата част на Ню Йорк. Дай ми картата на „Рандъл“.
- Къде е?
- Сред документите за книгата ми, къде другаде?
Том се разрови из папките и измъкна фотокопие на карта на Манхатън:
- Тази ли?
- Да, тази!
Картата бе изработена от „Рандъл сървей“ през 1811 година, за да подпомогне изработването на градоустройствения план. Беше ориентирана хоризонтално: Батъри Парк (юг) - от лявата страна; Харлем (север) - отдясно. Гледан така, островът приличаше на скачащо куче, готово да захапе.
- Закачи я там. Ха така.
Прислужникът се зае с работата.
- Том - каза Райм, - ще ти дадем чин. Дай му някоя значка, Лон.
- Стига, Линкълн.
- Нужен си ни. Хайде. Нали винаги си мечтал да бъдеш Сам Спейд или Коджак?
- Само Джуди Гарланд.
- Джесика Флечер тогава! Ще водиш досието. Хайде, извади най-сетне този Мон Блан от джоба си.
Младежът завъртя очи, извади писалката „Паркер“ от джоба си и измъкна един прашен бележник от купчината книги под една от масите.
- Не, дойде ми по-добра идея - обяви Райм. - Вземи един от онези постери. Със снимките на картини. Залепи го с лице към стената и пиши отгоре с маркер. Пиши с големи букви, за да виждам.
Том избра едно езеро с лилии на Моне и го лепна на стената.
- Най-горе - заповяда криминологът - пиши: „Неизвестен извършител 823“. После разчертай четири колони: „Външен вид“, „Жилище“, „Кола“, „Други“. Чудесно. Хайде да започваме. Какво знаем за него?
- „Кола“... Кара жълто такси - каза Селито.
- Точно така. А към „Други“ ще впишем, че познава работата с веществени доказателства.
- Което - допълни Селито - може би означава, че вече е имал работа с полицията.
- От къде на къде? - възрази Том.
- Може би има досие - обясни детективът.
- Да запишем ли, че е въоръжен с „Колт“ калибър 0.32?- попита Банкс.
- Да, по дяволите - съгласи се шефът му.
- И има представа от КГ... - обади се Райм.
- Какво е пък това? - попита Том.
- Кожни гребенчета. Ивици на кожата на пръстите, благодарение на които усещаме при пипане. Запиши също, че вероятно разполага със скривалище. Добра работа, Том. Я го вижте. Роден е за детектив.
Том грейна от удоволствие, отстъпи от стената и отстрани една паяжина, която се бе залепила за ризата му.
- Готово, момчета - каза Селито. - Така изглежда нашият господин 823.
Райм се обърна към Мел Купър:
- Да се заемем с пясъка. Какво можеш да ни кажеш за него?
Купър вдигна предпазните очила върху бледото си чело. Постави малко от пясъка върху предметно стъкло и го пъхна под обектива на микроскопа с поляризирана светлина. Нагласи фокуса.
- Хмм. Странно. Няма двойно лъчепречупване.
Микроскопите с поляризирана светлина показват двойното лъчепречупване - двойно отражение при кристали, влакна и някои други материи. Морският пясък пречупва значително поляризираната светлина.