Надявам се, капитан Делмонико да е останал доволен от моя разказ за една объркана любов и неконтролируема лудост. Жалко, че жена му се оказа толкова изобретателна. Нямах търпение да си направя допълнително удоволствие, като я одера в целия й олимпийски ръст, докато тя гледа в огледалото как го правя. Не можеш непрекъснато да държиш очите си затворени, Дездемона, ту гледаш, ту не гледаш. Но той така и не зададе въпросите, които можеха да накарат релето в упорития му мозък да прещрака.
Въпроси като: защо всички бяха на шестнайсет години? Отговорът е проста аритметика. Госпожа Катон беше на двайсет и шест, а Ема на шест, общо прави трийсет и две, но ние искахме само една Катон, затова разделихме това число на две и ето ти шестнайсет! Или пък въпрос като: какво може да примами младо непорочно момиче към ужасната й съдба? Отговорът тук се крие в същността на милостта. Сляпа жена, която плаче над счупения крак на кучето си водач. Биди прави прекрасно представление, като се преструва, че й е счупен крака. Въпроси като: какво е значението на дузината? Слънчевите цикли, лунните цикли, цикъл графики… Отговорът е направо профански. Госпожа Катон обичаше да казва: „На дузини излиза по евтино!“, сякаш това беше заслепяващо прозрение като божиите откровения. Въпроси като: защо сме чакали толкова дълго преди да започнем? Отговорът е скрит в съдбата на Едип или Орест. Убиването на подобия на Катон може да е лесна работа, но не е лесно да убиеш собствената си майка. Въпроси като: как Клеър може да участва в това, и ако не е тя, тогава кой? Отговорът на това е на повърхността. Външният вид е най-важен, всичко е в очите на гледащия. Ту вижда, ту не вижда.
Мама така и не си роди момиченце. Само три момчета. Но копнееше за дъщеря, а тя винаги получаваше това, което иска. Затова започна да облича последното момченце като момиче още от раждането му. Хората вярват на очите си. Същото се отнася и за вас, капитан Делмонико. Всичките ние, момчетата от семейство Понсонби, приличаме на мама. Минаваме за прилични момичета, но като момчета сме женчовци. Не притежаваме и капчица от агресивната мъжественост на татко. О, как задоволяваше госпожа Катон! С Чарлз ги гледахме през дупка в стената.
Миличкият Чарлз, винаги се чудеше как да ми угоди. Щеше да ни е доста по-трудно, след като Клеър ослепя, ако той не се бе сетил да ме облече в нейните дрехи и да ме изпрати в Кливланд. Щом пристигнах, той натисна лицето на Клеър с гумена надуваема възглавница и Мортън Къртицата стана сляпата Клеър.
Най-накрая падна мрак. Това е любимата ми стихия. Време е Мортън Къртицата да потърси свежа плът, в която да прокопае тунел.