Тя спря да шета из кухнята, подпряла Майки на кръста си, а Естер се беше хванала за полата й. Погледна го със смесица от презрение и раздразнение.
— Боже мили, Уолт, струва ми се, че ловният сезон още не е започнал — сопна му се.
— Но наближава. Този уикенд ще се кача на вилата, за да се приготвя, а това означава, че ми трябва якето и не мога да го намеря, защото не е там, където би трябвало да бъде.
— Също като теб. — Остави Майки на високото столче, а Естер сложи на стол с дебела възглавница, след това викна Стенли и Бела. — Вечерята е готова!
В стаята се втурнаха момче и момиче, които крещяха, че умират от глад. Майка им беше страхотна готвачка и никога не ги караше да ядат неща, които не обичат — никакъв спанак, никакви моркови, нито пък зеле, освен ако не го е направила на салата.
Уолтър седна на единия край на дългата маса, Паола — на срещуположния, където можеше да пъха лъжицата в устата на Майки, зяпнал като птиче, и да се грижи за маниерите на Естер, от които все още имаше какво да се желае.
— Не мога да понасям егоизма ти — каза тя, когато всички започнаха да се хранят. — Хубаво е да заведем децата някъде през уикенда, но не! Вилата си е твоя, а ние да си свиркаме. Стенли, това не е разрешение да свириш!
— Права си, като казваш, че вилата е моя — отвърна той хладно, докато разкъсваше с вилица вкусната си лазаня. — Дядо ми я остави, Паола, на мен и само на мен. Това е единственото място, в което мога да се спася от стреса.
— Имаш предвид жена си и четирите си деца.
— Да, точно така.
— Ако не си искал четири деца, Уолт, защо не ми върза тръбите? За да танцуваш танго, трябват двама.
— Танго? Какво е това — попита Стенли.
— Секси танц — отвърна рязко майка му.
Отговор, който по необясними за Стенли причини накара баща му да се превива от смях.
— Я млъквай! — изръмжа Паола. — Млъквай, Уолт!
Той си изтри очите, сложи още едно парче лазаня в празната чиния на Стенли и напълни своята.
— Качвам се на вилата в петък вечерта, Паола, и няма да се върна до понеделник сутринта. Имам купища за четене и бог ми е свидетел, че не мога да чета в тази къща!
— Ако само зарежеш това глупаво изследване и започнеш прилична частна практика, Уолт, можем да имаме къща, достатъчна за дванайсет деца, и то без да ти нарушават спокойствието! — Големите й кафяви очи светнаха от гневни сълзи. — Имаш прекрасна репутация на човек, който може да се справя с всички онези странни и прекрасни болести с имена на хора — Уилсън, Хънтингтън, никога няма да запомня всичките! И знам, че получаваш предложения да се включиш в частни практики на много по-хубави места от Холоуман — Атланта, Маями, Хюстън, все топли места, където ще е евтино да си наемем домашна помощница. Децата могат да ходят на уроци по музика, аз мога да се върна в колежа…
Ръката му гневно се стовари на масата. Децата се вкамениха и се разтрепериха.
— И как разбра, че съм получавал предложения, Паола? — попита той заплашително.
Лицето й побледня, но тя му се опъна.
— Оставяш си писмата навсякъде, намирам ги къде ли не.
— И ги четеш. И се чудиш защо искам понякога да се махна? Пощата е нещо лично, чуваш ли? Лично!
Уолт захвърли вилицата си, блъсна стола далеч от масата и излезе от кухнята. Жена му и децата гледаха втренчено след него известно време, после Паола избърса усмихнатото лице на Майки и стана да донесе сладоледа и желето.
На стената до хладилника имаше старо огледало. Паола зърна отражението си в него и усети как сълзите й напират. За осем години жизнената, красива млада жена с перфектно тяло се бе превърнала в кльощава безлична състарена домакиня.
О, колко беше щастлива, когато срещна Уолт, чаровния завладяващ Уолт! Дипломиран лекар, толкова талантлив, че скоро щяха да са богати. Но не знаеше, че Уолт няма намерение да се откаже от научните изследвания, — водопроводчиците изкарваха повече от учените! А децата идваха едно след друго. Единственият начин, да се предпази от пето забременяване беше да извърши грях — Паола пиеше противозачатъчни.
Осъзна, че караниците са разрушителни. Разстройваха децата, разстройваха и нея и караха Уолт да търси убежище във вилата си все по-често. Неговата вила — тя дори не я беше зървала! Нито щеше някога да я види. Уолт отказваше, дори да й каже къде е.
— О-хо! Украса от фондан! — извика Стенли.
— На гроздово желе не се прави украса от фондан — обясни му педантичната Бела.
Според собствените си разбирания Паола беше добра майка.