— За мен си е дете — каза. — Не е едра.
— Бих казал, че е най-много метър и петдесет и пет. Второ. Най-интересното е — продължи Патрик, — че разчленяването е направено от истински професионалист. Един срез с нещо като нож за филетиране или анатомичен скалпел и ставите на таза и раменете са отделени без сила и травмиране. — Раздели двете части на торса. — Напречният срез е направен точно под диафрагмата. Горната част на стомаха е лигирана, за да не изтече от него съдържимото, хранопроводът също е лигиран. Разчленяването на гръбначния стълб е също толкова професионално, колкото и на ставите. Няма кръв в аортата или кухата вена. Обаче — каза той, като посочи към шията, — гърлото й е прерязано няколко часа, преди да й отреже главата. Югуларните вени са срязани, но сънната артерия — не. Така кръвта й е изтичала бавно, без да блика на тласъци. Естествено била е увесена с главата надолу. Когато й е рязал главата, е минал през четвърти и пети прешлен, като така е отрязал малка част от врата и е оставил черепа цял.
— Ще ми се поне да имахме ръцете и краката, Патси.
— На мен също, но подозирам, че те са заминали в хладилника вчера заедно с главата.
Кармайн беше толкова сигурен в това, което му каза в отговор, че Патрик подскочи.
— А, не! Главата й все още е у него. Не би се разделил с нея.
— Кармайн! Такива неща не се случват или ако се случат, става въпрос за маниак на запад от Скалистите планини. Та това тук е Кънетикът!
— Няма значение откъде е, главата още е у него.
— А аз смятам, че работи в „Хъг“, ако не в „Хъг“, то в някоя друга част от медицинския факултет — отвърна Патрик.
— А може ли да е месар?
— Възможно е.
— Каза, че това е второто най-важно нещо, Патси. А какво е първото?
— Ето. — Патрик обърна долната половина на торса и посочи десния бут, където имаше рана във формата на сърце около два-три сантиметра дълга. Беше тъмна, със засъхнала коричка и се открояваше върху безупречната кожа. — Отначало си помислих, че я е нарязал там нарочно — сърце, любов, такива работи. Но после забелязах, че раната няма ръбове по краищата. Получила се е от едно-единствено напречно рязване, както съм виждал мъж да реже зърното на жена. Затова се чудех дали не е имала там бенка, някакъв израстък по рождение, който се е издигал над повърхността на кожата.
— Нещо, което му се е сторило обидно, защото е нарушавало съвършенството й — каза замислено Кармайн. — Кой знае? Може би не е знаел за съществуването му, докато не я завел там, където е извършил пъкленото си дело. Зависи дали я е забърсал някъде, или са се познавали отпреди. Някаква идея за расовата й принадлежност?
— Никаква. Освен че е по-скоро бяла, отколкото цветнокожа. Може би има и малко негърска или монголоидна кръв, а може би и от двете.
— Смяташ ли, че е била проститутка?
— Без ръце, по които да търся следи от игли, Кармайн, ми е трудно да кажа, но това момиче, как да се изразя, изглежда здраво. Ще прегледам базата данни с обявените за изчезнали.
— И аз смятам да направя същото — каза Кармайн и се върна в „Хъг“.
Откъде да започне, като се има предвид, че Отис Грийн може да бъде разпитан най-рано утре? Ами тогава от Сесил Потър.
— Работата наистина е много хубава — каза Сесил, седнал на метален стол с Джими на коленете си, напълно безразличен към факта, че макакът го пощеше, впил съсредоточено и ентусиазирано тънките си пръсти в гъстата му четина. Както вече обясни, Джими все още бил разстроен от изпитанието, на което беше подложен. Кармайн щеше да преглътне по-лесно цялата странна гледка, ако върху главата на голямата маймуна нямаше срязана топка за тенис. Според Сесил тя предпазвала електродите, имплантирани в мозъка му, и яркозеления контакт, залепен с розов стоматологичен цимент на черепа. Срязаната топка за тенис изобщо не притесняваше Джими, той не й обръщаше никакво внимание.
— И какво й е толкова хубавото на тази работа? — попита Кармайн и усети, че червата му къркорят. Всички в „Хъг“ се бяха нахранили, а Кармайн вече пропусна и закуската, и обяда.
— Аз съм шефът — отвърна Сесил. — Когато работех в Палатата „Паркинсън“, бях един от работниците, които рипат лайна. А в „Хъг“ отделението за животни е мое. Харесва ми най-вече заради маймуните. Те са на д-р Чандра, но той знае, че на източното крайбрежие няма човек, който да се справя с тях по-добре от мен, затова ми ги е поверил. Дори ги слагам на столовете за сеансите. А те си умират за тези сеанси.