Райм не излизаше много, затова не обръщаше голямо внимание на времето, освен ако не беше фактор в някое местопрестъпление. Или когато му служеше като ранна предупредителна система за неочаквани гости.
— Почти сме готови — каза той, като кимна към доклада за убийство пред кметството.
— Да, да, но не съм дошъл за това — изстреля Селито като една дума.
Райм го погледна изпитателно. Селито беше старши детектив в отдел „Тежки престъпления“ и ако не беше дошъл за доклада, значи може би на хоризонта имаше нещо друго, нещо по-интересно. Още по-обнадеждаващо бе това, че макар да видя една табличка с домашни сладки, приготвени от Том, Лон се извърна настрани, сякаш не съществуваха. Сигурно идваше за нещо спешно.
И следователно — ангажиращо.
— Получихме сигнал за убийство в Сохо, Линк. От тази сутрин. Теглихме жребий и се падна на теб. Надявам се, че си свободен.
— Как се е паднало на мен, когато не съм участвал в жребия?
Селито отпи глътка кафе и продължи, без да обръща внимание на забележката:
— Случаят е сложен.
— Слушам те.
— Една жена е била отвлечена от склада на магазина, в който работи. Някакъв бутик. Убиецът я е завлякъл през задна врата в тунел, разположен под сградата.
Райм знаеше, че под Сохо има цял лабиринт от тунели, прокопани преди години за транспортиране на стоки от една постройка до друга. Отдавна очакваше някой да си хареса тази територия като място за извършване на убийства.
— Изнасилване?
— Не, Амелия — отговори Селито, — изглежда, че извършителят прави татуировки. При това е много добър, ако съдим по думите на първия пристигнал полицай. Направил й е татуировка. Само че не с мастило. Използвал е отрова.
Благодарение на дългогодишния си опит като криминалист Райм често правеше много точни умозаключения от оскъдни предварителни сведения. Но дедукцията работи успешно само ако се базира на по-ранни разкрития. Досега не се беше сблъсквал с такъв случай и затова нямаше готова теория.
— Каква отрова?
— Още не знаем. Току-що е станало, както вече казах. Запазили сме местопрестъплението.
— Дай ми нещо повече, Лон. Какво е татуирал?
— Няколко думи, доколкото разбрах.
Ставаше все по-интересно.
— Знаеш ли какви са думите?
— Първите пристигнали полицаи не казаха. Но заявиха, че изглежда като недовършено изречение. Досещаш се какво означава това.
— Убиецът ще търси още жертви — изрече Райм, като погледна Сакс, — за да предаде цялото си послание.
4.
Селито обясни:
— Казва се Клоуи Мур, двайсет и шест годишна. Актриса на свободна практика — имала е няколко роли в реклами и е била статистка в трилъри. Работела е в бутика, за да се прехранва.
Сакс зададе обичайните въпроси: проблеми с гадже, съпруг, любовен триъгълник?
— Не, нищо такова, доколкото ни е известно. Току-що пратих униформените да разпитат в квартала, но според първоначалните твърдения на колегите и съквартирантката й се е движела само в добра компания. Била е доста консервативна. Към момента не е имала гадже, нито тежки раздели.
— Други татуировки освен направената от убиеца? — попита Райм; случаят започваше да става интересен.
— Нямам представа. Първите пристигнали полицаи са се изнесли веднага щом патологът я е обявил за ММО.
Мъртва в момента на откриване. Това бе официалното становище на съдебния лекар, което стартираше машината на криминалистичния анализ и задействаше всякакви процедури. Щом патологът констатираше смъртта, вече нямаше причина някой да се мотае на мястото на престъплението и Райм настояваше полицаите, отзовали се на сигнала, незабавно да се ометат от там, за да не замърсяват уликите.
— Добре — рече на Селито, съзнавайки, че е преминал изцяло в режим „Гледна точка за смъртта едно“. — Хайде, Сакс. Докъде бяхме стигнали със служителя от кметството? — добави, като погледна доклада.
— Бих казала, че сме готови. Още чакаме справките от магазините за хора, които са купили нож от въпросната марка. Но съм сигурна, че извършителят не е използвал кредитна карта и не е попълвал бланка за регистрация на клиенти. Нямаме какво повече да направим.
— Съгласен. Добре, Лон, поемаме случая. Но държа да изтъкна, че всъщност не си ме молил. Просто си теглил жребий без мое съгласие и дойде да ми каляш дневната, очаквайки, че ще се съглася.