„По дяволите! Губя контрол. Губя шибаното си самообладание!“
Краят на тунела бе на около три метра и тя изпита непреодолимо желание да хукне натам. Но не можеше. Нямаше достатъчно място, за да се придвижва по друг начин, освен с пълзене. Освен това знаеше, че всеки опит да бърза може да бъде катастрофален. Първо, можеше да пропусне улики. Освен това бързането щеше да подхрани страха й и той да се засили лавинообразно.
И накрая, ако се опиташе да се измъкне по-бързо от тунела, дори да можеше, би било поражение.
Личната й мантра — която също бе научила от баща си — беше: „Когато се движиш, не могат да те хванат“.
Но понякога, както сега, можеха да те хванат, ако се движиш.
„Затова спри!“ — заповяда си тя.
И спря. Остана напълно неподвижно. И почувства как извратените ръце на тунела я обхващат още по-здраво.
Паниката се надигаше на вълни. Паниката я пробождаше като нож от лед.
„Не мърдай — каза си. — Не бягай от страха. Изправи се срещу него. Преодолей го.“ Стори й се, че Линкълн Райм й говореше нещо; гласът му звучеше като далечен шепот — объркан или загрижен, или нетърпелив. Вероятно всичко това едновременно. Тя намали звука на радиостанцията до нула.
„Дишай.“
Пое си дълбоко въздух. Отвори очи и се втренчи в светлото кръгче отпред, в така далечното спасение. „Не, не това! Улики. Търси улики. Това ти е работата.“ Тя се вгледа в металната обвивка на сантиметри пред нея.
Паниката започна да намалява. Не изчезна напълно, но я поотпусна.
Добре. Продължи през тунела — да събира частици, да търси отломки; нарочно се движеше по-бавно отпреди.
Най-сетне главата й се показа от другата страна, после раменете.
Сякаш отново се роди. Амелия Сакс се изсмя мрачно и примигна.
Бързо излезе в по-широкия тунел — в сравнение с първия беше като концертна зала. Надигна се в приклекнало положение и вдигна пистолета.
Нямаше обаче нападател, който да се цели в нея, поне не в непосредствена близост. Прожекторите, осветяващи трупа, бяха ослепителни и в мрака зад тях може би имаше опасност, но Сакс веднага насочи фенерчето си натам. Всичко беше чисто.
Изправи се и издърпа чантата от тунела. Огледа се и се увери, че схемата от базата данни на Райм е точна. Този тунел приличаше на минна галерия. Краят му се губеше в тъмнината. Сакс знаеше, че преди век е използван за превозване на колички със стоки от и към фабрики и складове. Сега влажният, плесенясал подземен коридор служеше само на нюйоркската инфраструктура. Под тавана имаше дебели железни тръби, а също по-тънки, алуминиеви и пластмасови, в които вероятно имаше електрически кабели и свързващи очукани стари метални табла. По-новите проводници излизаха от яркожълти кутии, заключени с масивни катинари. На тях бяха щамповани буквите IFON. Сакс нямаше представа какво означава това. Железните тръби бяха надписани NYC DS и NYC DEP — отделите по хигиена и екология към общината, които отговаряха съответно за отходната канализация и за водоснабдяването на града.
Сакс осъзна, че е прекалено тихо, и увеличи звука на радиостанцията.
— … по дяволите, какво става?
— Извинявай, Райм. Трябваше да се концентрирам.
Той замълча за момент. Явно разбра — нейната борба със страха в коша за хляб.
— Добре. Хайде. Местопрестъплението чисто ли е, доколкото можеш да прецениш?
— Поне в непосредствена близост, да. — На изток тунелът беше зазидан, но тя отново се вгледа в мрака на запад.
— Я насочи прожектора натам. Ще заслепи нападателя, ако някой се цели в теб. И ще го видиш преди той теб.
Първите пристигнали полицаи бяха донесли две халогенни лампи на стативи, свързани с големи акумулатори. Сакс насочи едната в посоката, в която я посъветва Райм, и се вгледа с присвити очи към губещия се в далечината край на тунела.
Нямаше видима опасност.
Тя се надяваше, че няма да се наложи да стреля. Дебелата тръба над главата й с надпис DEP изглеждаше наскоро поставена, от масивно желязо. Куршумите от глока й — с кухи върхове — нямаше да я пробият. Но ако имаше нападател, той можеше да използва бронебойни куршуми, способни да преминат през метала. Поради огромното налягане на водата вътре едно спукване би създало взрив като от избухването на голям заряд пластичен експлозив.
Но дори противникът й да има обикновени куршуми, рикошетите от металните, каменните и тухлените стени можеха да я убият или ранят със същия успех, както пряко попадение.