Выбрать главу

Полицаите изтичаха в коридора, хванаха я за ръцете, вдигнаха я на крака и я повлякоха към вратата. Пам обаче се освободи от тях, изненадвайки ги със силата си.

— Не — прошепна.

Обърна се и остана втренчена в Били, докато очите му помътняха. Пое си дълбоко въздух и изчака още малко, после се обърна и излезе, докато полицаите се приближаваха към тялото на Били с насочени напред, готови за стрелба пистолети — предположи, че такава е процедурата, макар да беше ясно, пределно ясно, че той вече не е заплаха.

73.

След като медиците обработиха раните й, Пам Уилоуби излезе пред дома си на студената, светла улица.

От мястото на тротоара, където седеше в очуканата си инвалидна количка „Меритс“, Линкълн Райм видя как Амелия Сакс понечи да се приближи към нея, да протегне ръце — за да я прегърне, но се спря. Дръпна се назад и отпусна ръце, когато видя, че Пам не откликва на този жест. Момичето само кимна за поздрав.

— Как си? — попита Райм.

— Ще се оправя — мрачно отговори младата жена. (Райм вече не я възприемаше като момиче; беше чул, че се е борила с престъпника, и се гордееше с нея.)

Стори му се странно, че Пам постоянно потърква бедрата отпред. Това му напомни за тика, който понякога имаше Сакс да се чеше и пипа по тялото. Момичето забеляза погледа му и спря.

— Татуира ме — обясни. — Но не с отрова. Истински татуировки са. Беше татуирал част от своето и моето име на краката си и изписа другите части на моите.

Сплитъри, спомни си Райм — така ги бе нарекъл Ти-Ти Гордън. Когато двама влюбени си татуирали части от имената си.

— Много ми е… — Тя преглътна. — Много ми е гадно.

— Познавам един човек, който може да ги заличи. Имам номера му.

Ако Ти-Ти Гордън умееше да татуира, сигурно знаеше и как да заличава.

Пам кимна и пак се потърка неволно по бедрото.

— Разправяше ми ужасни неща. Звучеше, сякаш планира да стане новият Хитлер. Искаше да убие чичо си и леля си и да основе своя въоръжена групировка. Сещате се, мама не беше особено умна. Постоянно говореше глупости и никой не я приемаше на сериозно. Обаче Били беше съвсем друга класа. Учил е в колеж. Искаше да основава собствени училища, в които да индоктринира децата. Говореше за някакъв Закон на кожата. Личеше си, че е вманиачен на тази тема. Расизъм, чиста проба.

— Закон на кожата — измърмори Райм.

Определено имаше връзка с манифеста, който бяха планирали да оставят на мястото на вкарването на отрова във водопровода. Той си спомни за думите на Тери Добинс по-рано:

— Ако откриеш защо е толкова вманиачен по кожата, това ще е ключът към разплитането на случая…

Пам продължи:

— През всичките тези години е бил обсебен от мисли за мен.

Обясни за уговорения годеж, как Били е дошъл преди няколко години, за да започне планирането на терористичната атака — и как я бе съблазнил. Спомените я накараха да потрепери.

— Искаш ли да се качиш в микробуса? — попита Райм, като кимна към пригодения за инвалиди автомобил, с който го бе докарал Том.

Апартаментът й беше запечатан от полицията, докато се извърши оглед на местопрестъплението, а на Пам очевидно й беше студено; носът и очите й бяха зачервени, пръстите — също.

— Не — бързо отговори тя. Изглеждаше, че й е по-спокойно на слънце, въпреки мразовития въздух. — Всичките ли заловихте?

— Всички, които са дошли в Ню Йорк, както изглежда. Матю и Хариет Стантън. Сина им Джошуа.

Полицаите от ударния отряд бяха намерили истински документ за самоличност у застреляния престъпник. Уилям Хейвън, двайсет и пет годишен. Татуировчик, с адресна регистрация в Саут Лейкс, Илинойс.

— В момента хората ни проверяват всичките им документи, бележници, телефони, компютри — продължи Райм. — Заловихме вече и няколко от съучастниците им в Илинойс, но ще има и други. Бомбите не бяха заредени така, че да избухнат, но бяха истински: барут, детонатори, устройства за взривяване чрез мобилен телефон. Сглобени са от човек, който разбира от тези неща.

— Ако са като групировката, в която членуваше майка ми, „Патриотична граница“, сигурно има десетки членове. Винаги се събираха през нощта, в нечия кухня, пиеха кафе и крояха планове… — Пам замълча за момент. — Линкълн?

Райм вдигна вежди.

— Ти откъде знаеше за Сет? Как се сети да изпратиш полиция вкъщи?