— Изменил си лицето си по нехирургичен начин — отбеляза сега, докато говореше с престъпника. — Сложил си силикон или памук в бузите си. И косата — ножици за изтъняване и бръснарско ножче — добре си докарал вид на естествено оплешивяване. Използвал си и малко грим. Повечето филмови студия не умеят да го използват добре. А пък телосложението — сложил си костюм с подплънки, нали? Никой не може да качи двайсет и пет килограма за четири дни. Тенът сигурно е от бутилка.
— Да. — Часовникаря се изкиска. — Може би. Или от козметично студио. В Ню Йорк има около четиристотин. Може да изпратиш хора да разпитват. При малко късмет до Коледа ще научиш в кое точно съм отишъл.
— Обаче сега пак си се променил, нали? Или модифицирал, така да се изразя. Заради снимките, които публикувах.
— Разбира се. Слушай, Линкълн, любопитно ми е защо пусна информацията за мен в медиите. Така рискуваш да се дегизирам пак и да се скрия. Което и направих.
— Имаше шанс някой да те е забелязал. Бяхме готови да действаме бързо още при първия сигнал.
— Бюлетин за всеобщо издирване, а?
В прессъобщението, което Райм принуди полицейските началници да разпространят, се казваше, че Ричард Логан, известен още като Часовникаря или Дейв Уелър, е избягал преди няколко дни от федерален затвор в Уестчестър. Бяха добавени и рисунките от фоторобота и информация, че вероятно симулира южняшки акцент.
— Но безуспешно — отбеляза Часовникаря. — Никой не ме е издал. Защото съм все още… където съм.
— О, и между другото, не правя опити да проследя обаждането ти. Знам, че използваш пренасочване и проксита. Освен това обискирахме адвокатската кантора на Уелър.
Логан отново се изкиска:
— Гласовата поща, пощенската кутия, уебсайтът?
— Хитро — призна Райм. — Специализирането в дела за смърт, причинена по небрежност, ми се стори малко жестоко.
— Случайно се получи. Това бе първото, което ми хрумна.
— Да те попитам още нещо, от любопитство… Ричард Логан не е истинското ти име, нали? Това е един от многото ти псевдоними.
— Да.
Часовникаря не каза истинското си име и Райм не смяташе да го пита.
— Как се досети, че съм избягал?
— Както става много често в това, което правя — което двамата правим — допуснах.
— Предчувствие?
Райм се замисли за Сакс, която често го упрекваше за презрението му към тази дума, и се усмихна.
— Както искаш го наречи.
— Което по-късно си проверил емпирично. И какво беше това допускане?
— В раницата на Били Хейвън намерихме тетрадка, озаглавена „Модификацията“ — подробно ръководство за това, как да вкара ботулинов токсин в питейната вода на Ню Йорк. Изключително елегантен план. Беше като инженерна схема, изпипана до най-малката подробности, с точност до минутата. Усъмних се, че Стантънови или Били са способни да създадат толкова сложен план: сериен убиец, който да отвлече вниманието на полицията от мним бомбен атентат срещу водопроводната система, замислен като начин за прикриване на истинската цел — отравянето на водата. Намерил си също начин да направиш токсина устойчив на хлор, за да може да се използва като оръжие. Впечатляващ удар, трябва да призная.
— Намерили сте тетрадката? — В гласа на Часовникаря прозвуча разочарование. — Казах на Били да я кодира във файл и да го сложи някъде на компютър с достъп през Интернет. После да унищожи оригинала. — Замълча за момент. — Но не се изненадвам. Цялата тая банда от Южен Илинойс изглеждаше доста аналогова. И да, не особено интелигентна. Като при токсините, които Били реши да използва. Препоръчах му химикали, които могат да се намерят по магазините, но той беше особено привързан към растенията. Сигурно като малък е скитал много по горите да ги рисува. Тежко е, когато родителите ти са убити от федералните власти, а моралните ти възгледи се формират в неонацистка групировка.
— „Модификацията“. Ти ли измисли заглавието?
— Да, аз. Макар че ме вдъхнови занаятът на Били. Телесни модификации. Подхождаше на апокалиптичните им възгледи. Всъщност имах някои опасения. Връзката беше прекалено директна. Но на тях им хареса.
— И ти си издиктувал целия план на Били?
— Да. На него и на леля му. Но той записваше. Дойдоха при мен в затвора. Прикритието беше, че Били иска да пише книга за живота ми. — Часовникаря замълча за момент. — Представихме го, сякаш умирам от желание да разкажа историята си, но не съм намерил подходящ слушател. Мисля, че ще го оцениш, Линкълн. След като му изложих целия план и той записа всичко, казах: „Поверявам ти всичко, Моисей. Действай“. Били и Хариет не ме разбраха. Знам, че си запознат с теологичната концепция за Бог като часовникар.