Шеста част
Кожа и кости
Вторник, 12 ноември, 13:00
79.
Рон Пуласки бе приел задачата да потърси улики и свидетели в погребалното бюро на Берковиц — нещо, което би могло да ги отведе до Часовникаря.
Той явно приемаше присърце провала на мисията си под прикритие, макар че никой не можеше да го обвинява за това — Часовникаря веднага го беше познал. Бе виждал младия полицай при едно от предишните си престъпления в Ню Йорк преди години.
Освен това Райм знаеше, че дори при най-добрия сценарий младежът не става за актьор. Според театралната теория най-добрите актьори не играят персонажите си — те се въплъщават в тях.
Гилгуд…
И така, младият полицай събра проби от документите в погребалното бюро, които Ричард Логан (или както бе истинското му име) беше подписал, за да прибере праха на някой неизвестен бездомник, взет от градската морга. Разпита всички, които са били в агенцията по време на посещението на Часовникаря, включително роднините на някой си Бенджамин Ардел, известен още като Джони Род, който и да беше той. Но не откри никакви следи.
Не намери нищо полезно и сред агентите от Нюйоркското бюро за разследване, които също бяха измамени от Часовникаря. Те бяха контактували с „Дейв Уелър“ главно по телефона. И апаратът, по който се беше свързал с тях, за да подаде сигнал срещу Пуласки, разбира се, отдавна бе изчезнал. Батерията сигурно бе отишла в някой канал; счупеният на две телефон — в друг.
Сакс пое друга задача — да издири лицата, помогнали за бягството на Логан: медицински работници, един служител в моргата и няколко надзиратели в затвора. На Райм му изглеждаше, че са поели колосален риск. Ако бягството на Логан бъде разкрито, кръгът на заподозрените щеше да е доста малък и те със сигурност щяха да бъдат разкрити. Все пак не беше проблем на Часовникаря, ако не бяха скрили парите от подкупа и не си бяха измислили подходящо алиби, след като са издали фалшиви медицински доклади и смъртен акт, размишляваше Райм.
Човек трябва да е доста умен, ако иска да спечели няколко милиона долара противозаконно.
Един-двама бяха избягали от града, но беше въпрос на време да бъдат открити и заловени. Не беше разумно да използваш кредитната си карта, ако се криеш от закона. Естественият подбор действа и при престъпниците, не само при земноводните и маймуните.
Райм също имаше роля в разследването, макар че — колкото и странно да изглежда — не във връзка с анализирането на улики. Той бе създал собствен хитър план.
Може би нищо нямаше да излезе, но не биваше да пропуска възможността.
Загледан през прозореца към небето — отново покрито с облаци, бели и сиви — той се чудеше: „Къде си? И какво замисляш? Защо си влязъл в «Метрополитен»? И за каква част от плана съм ти необходим?“.
Том се показа на вратата.
— Говорих с Рейчъл. Да тръгнем след час?
— Добре.
Канеха се да отидат в болницата. Лон Селито бе дошъл в съзнание. Дори в това тежко състояние детективът оставаше верен на себе си. Рейчъл бе казала, че първата му реакция, когато отворил очи, била да погледне корема си и да измърмори:
— Мамка му, сигурно съм свалил петнайсет кила.
И веднага след това попитал за случая „Извършител 5-11“.
Въпросите около пълното му възстановяване обаче оставаха. Щеше да продължи, както досега, да приема хелатни препарати — които се свързват с токсините и ги дезактивират. Лечението е по-лесно при пациенти, които са били хронично изложени на арсен, например работници в промишлеността (или жертви, които са били търпеливо тровени от спътника си в живота), но е проблемно при остри отравяния, както при Селито. Присъдата за трайното подобрение на детектива още не беше произнесена. Все още имаше риск от увреждания на нервите, черния дроб и бъбреците.
Може би дори от трайно парализиране.
Времето щеше да покаже.
Амелия Сакс влезе в стаята.
— Лон?
— Тръгваме от тук след час.
— Дали да не вземем цветя?
Райм измърмори:
— Вече поръчвах цветя тази седмица. Няма да го направя втори път.
Точно в този момент телефонът в лабораторията иззвъня. Сакс, която бе на мястото, откъдето виждаше името на обаждащия се на един монитор, каза бързо:
— Райм, май е клъвнал.
Той се приближи с количката.
— Аха.
Натисна копчето за приемане на обаждането.