— Да — докладва младият полицай, след като затвори. — Общината сменя тръбите в цял Манхатън заради новия водопроводен тунел. Някои от старите инсталации, които разрязват, са на сто и петдесет години. Има много прах. Всички работници носят предпазни маски.
Значи убиецът просто бе избрал една от тези стари тръби, за да закрепи фенерчето.
Сакс се изкашля още веднъж, отпи още малко вода и измърмори:
— Яд ме е, че бях толкова непредпазлива.
— А, Сакс… очаквахме да се обадиш.
— Опитах се. Нямаше връзка. Един от парамедиците каза, че в Интернет имало някакъв проблем, който блокирал телефонните превключватели. През последните два-три дни се случвало на няколко пъти. Някакъв спор между компаниите за стандартни кабелни връзки и за новите оптични кабели. Война за територия. Дори се говори за саботаж.
Райм я изгледа с изражението, казващо: „Какво ми дреме?“.
Сакс се покашля още веднъж, докато слагаше предпазните средства за лабораторна работа, и отиде при кашоните с улики.
— Хайде да попълваме таблицата — каза Линкълн, като кимна към няколкото бели дъски за писане, стърчащи като чапли на хилави крака.
На тях записваха уликите за всяко разследване. Сега имаше само една изписана — с данните за убийството при опит за грабеж в района на кметството. На мъжа, който се беше обръснал гладко за среща, преди да излезе на улицата, където бе ограбен и убит.
Сакс отиде в ъгъла и постави чиста дъска пред тази. Взе един маркер и попита:
— Как ще го наречем?
— Днес е пети ноември. Нека да спазваме традицията. Неизвестен извършител 5–11.
Тя се покашля, кимна и написа:
2. Елизабет стрийт 237
• Жертва: Клоуи Мур
Райм погледна бялото табло и заяви:
— Хайде да попълваме!
9.
Преди да започнат с анализа на уликите обаче, на вратата още веднъж се позвъни.
Шумът от отваряне и затваряне на вратата бе придружен с познатия вече вой на вятъра и трясък на чупещ се лед. Лон Селито влезе в дневната, като влачеше краката си и се препъна в килима.
— Все по-лошо става. Леле! Каква бъркотия.
Райм не обърна внимание на тази кратка сводка за времето.
— Какво става със записите от камерите? — попита направо.
Имаше предвид видеокамерите за наблюдение на Елизабет стрийт, близо до шахтата, през която извършителят бе проникнал на мястото на убийството. И където, както изглеждаше, бе шпионирал Сакс.
— Няма.
Райм се намръщи.
— Но има очевидец.
Линкълн изгледа кисело дебелия детектив.
— Разбирам те, Линк. Но само с това разполагаме. Свидетелят се прибирал от работа и видял някакъв тип до шахтата около десет минути преди на спешния телефон да получат сигнала за убийството.
— Прибирал се от работа — саркастично повтори Райм. — Значи твоят свидетел е бил уморен.
— Да, и уморен очевидец, който е видял извършителя, е много по-полезен, отколкото свеж и бодър, който не го е видял.
— В такъв случай няма да е очевидец — отбеляза Райм. Погледна дъската. — Отворена ли е била шахтата?
— Да. И оградена с оранжеви конуси и ограничителна лента.
— Така си и мислех. Значи убиецът вдига капака с кука, огражда го с конуси, пъха се долу, убива жертвата и си тръгва. — Обърна се към Сакс: — Каза, че долу е било влажно. Значи шахтата е била отворена през цялото време. Какво е станало с конусите и лентата?
— Нямаше ги — отвърна тя. — Не видях, когато излязох.
— Разбира се, че няма да ги остави да се търкалят наоколо. Твърде умен е. Лон, какво каза твоят очевидец за извършителя?
— Бял мъж, с плетена шапка и тъмно палто. Тъмна раница. Не е видял добре лицето. Описанието съвпада с това на човека, когото са забелязали до шахтата, докато Амелия е правила огледа долу.
— Някакви улики от улицата?
— При тази виелица? — възкликна Сакс.
Метеорологичните явления са най-класическият и най-вредният замърсител на веществените доказателства от местопрестъплението. При уличната шахта имаше и друг проблем: хората от „Бърза помощ“ бяха заличили и малкото налични улики, докато са качвали Сакс в линейката след предполагаемото й отравяне, което се бе оказало фалшива тревога.