— Значи можем да отпишем тази част от местопрестъплението и да се съсредоточим върху намереното под земята. Първо, мазето на бутика.
Джейн Ийгълстън и колегата й бяха заснели и претърсили подземието и сервизната стаичка, но бяха намерили твърде малко неща. Мел Купър огледа микроследите, събрани от тях.
— Съвпадат с контролните проби от мазето — обяви. — Няма нищо, което можем да използваме.
— Добре. Един важен въпрос: излязоха ли резултатите от токсикологията? Каква е отровата?
Началното им предположение бе, че причината за смъртта е отравяне, но нямаше как да са сигурни, докато не бъде готов анализът на съдебния лекар. Сакс се беше обадила на патолога и настоя да им изпрати предварителния си доклад възможно най-бързо. Трябваше да узнаят каква е била отровата, а също приспивателното, с което убиецът е упоил Клоуи. Сакс изтъкна спешността на случая, като подчерта, че според тях това е само началото на серия от подобни убийства. Сега докладва на Райм, че патологът се е оплакал от прекалена натовареност (което по принцип е характерно за лекарите, особено тези на държавна служба), но е обещал да разгледа случая „Клоуи Мур“ с приоритет.
— Сакс, ти взе ли проба от мястото на татуировката? — попита Райм с типичното му нетърпение.
— Разбира се.
— Пусни я за изследване, Мел. Да видим дали няма да научим нещо повече за отровата.
— Веднага.
Инструментът, който Купър използва за този анализ, бе газов хроматограф, комбиниран с масспектрометър — два големи, свързани апарата в ъгъла на помещението. Методът на газовата хроматография се използва за изследване на проби от неизвестен материал, при което химичните вещества се разделят въз основа на различната им летливост — свойството да се изпаряват при различни условия. Така разделените изпарения преминават през масспектрометъра, който определя веществата, като сравнява уникалната им структура с база данни на известни химикали.
След като шумната, нагорещена машина (пробите реално се изгарят) поработи няколко минути, Купър обяви резултата:
— Цикутоксин.
Нюйоркската полиция имаше голям архив с данни за отровни вещества, който Райм бе използвал още навремето като началник на отдел „Следствени ресурси“ (сега отдел „Криминалистика“), но по онова време убийствата с отрова бяха дори по-редки от сега. Купър прегледа информацията за веществото и обобщи:
— Съдържа се в блатния бучиниш. Уврежда централната нервна система. Причинява силно гадене, повръщане, изпускане на пяна през устата. Мускулни спазми. Това е едно от най-смъртоносните растения в Северна Америка. — Кимна към апарата: — Веществото явно е специално дестилирано. Няма данни да е откривано в толкова висока концентрация. Смъртта настъпва бавно. При това количество сигурно е умряла за около половин час, може би малко повече.
— Не е ли това отровата, с която се е самоубил оня известен гръцки философ? — обади се Пуласки.
— Не точно. Онова е друг вид бучиниш. Но и двете са от семейството на моркова.
— Да оставим Сократ намира — сопна се Райм. — Концентрирайте се върху нашия случай. Има ли някой друг освен мен, който да забелязва нещо обезпокоително в източника на отровата?
— Растението може да се намери из нивите и блатата в цялата страна — отбеляза Сакс.
— Именно.
Промишлените химикали, които се използват в индустрията и могат да се купят свободно на пазара, могат да бъдат проследени от производителя по цялата верига до купувача. Някои дори съдържат химически „етикет“, който може да доведе разследващите до касова бележка с името на извършителя върху нея. Това обаче нямаше как да стане, ако е добил оръжието на убийството от полето.
Имаше някаква възможност да стеснят кръга на търсене до определен район на страната. Но имайки предвид, че беше ноември, вероятно убиецът бе набрал растението преди месеци. Дори можеше да го е отгледал в оранжерия в мазето си.
Също толкова обезпокоителен беше фактът, че по някакъв начин бе концентрирал токсина, за да бъде по-силен.
Рон Пуласки бе застанал до бялата дъска. Райм му нареди:
— Новобранец! Запиши това на таблото със сбития си почерк, гордост за сестрите от Църквата на скептичното сърце.