Выбрать главу

Настроението му се беше подобрило значително сега, след като имаше предизвикателство, мистерия за разгадаване… а също улики, върху които да работят.

— Няма пръстови отпечатъци — продължи Сакс.

Райм и не очакваше да има. Не, убиецът бе твърде умен, за да остави.

— Колкото до косми, намерих плъши и няколко от Клоуи, но не други, затова предполагам, че освен плетената шапка е носил и нещо друго на главата.

Плътно прилепващите шапки имат ефект повече да разрошват косата, отколкото да пазят от падане на косми, особено вълнените и найлоновите, защото причиняват сърбеж и принуждават човека да се чеше. Райм предположи, че извършителят е знаел този факт и затова е взел други, по-ефикасни мерки, за да осуети попадането на ДНК улики на местопрестъплението.

— Първоначалният преглед за сексуално насилие даде отрицателен резултат — каза Сакс, — но съдебният лекар може да открие нещо. Във всеки случай гениталиите и вторичните полови органи не са докосвани. Освен корема… — кимна към снимката — … цялото тяло беше покрито. Но когато я облъчих с алтернативната светлина, открих нещо интересно: докосвал е на десетки места кожата й, галил я е. Повече, отколкото е необходимо, за да я опъне за татуирането. Освен това тя има друга малка татуировка на врата. Цвете. — Тя показа снимката на монитора с висока разделителна способност. — При облъчването се видя, че я е потъркал няколко пъти.

— Обаче никакво сексуално докосване, така ли? — измърмори Селито.

— Не по общоприетия начин — изтъкна Сакс. — Може извършителят да има фетиш или парафилия. Останах с впечатление, че се е възхищавал на кожата й. Искал е да я докосва. Или може би се е изкушил да го направи.

— „Изкушил“? — измърмори Райм. — Това ми звучи малко мътно, Сакс. Малко мелодраматично. Отбелязвам го като информация, но дай да видим конкретните улики.

Започнаха с микроследите — да анализират частиците, които Сакс бе намерила около тялото, и да ги сравняват с контролните проби от тунела, опитвайки се да изолират тези, които са уникални за извършителя.

Купър постоянно захранваше газовия хроматограф с нови проби.

— Така, имаме азотен оксид, озон, желязо, манган, никел, сребро, берилий, хлорирани въглеводороди, ацетилен.

Райм кимна:

— Всичко това е било близо до тялото?

— Да. — Амелия погледна подробния регистрационен картон, описващ точното място, откъдето е взета пробата.

— Хъм — изръмжа криминалистът.

— Какво има, Линк? — попита Селито.

— Това са вещества, които се използват при запояване. Най-вече в горивото за ацетиленови горелки. Може да са дошли от извършителя, но мисля, че по-вероятно да са останали от монтирането на тръбите. Все пак запишете ги в таблицата.

Купър взе друга проба — от земята около стълбата, водеща към изхода на шахтата. След като машината направи анализа, лаборантът се намръщи:

— Може би тук има нещо интересно.

Райм въздъхна. „Ами кажи го де, да ти се моля ли искаш?“ — подсказваше усмивката му.

Купър не беше човек, който ще позволи да го притискат. Внимателно разгледа графиката от масспектрометъра.

— Това е тетродотоксин.

Тази информация заинтригува Линкълн:

— А, да. Това вече е интересно. Друго вероятно оръжие на убийството.

— Това отрова ли е, Линк? — попита Селито.

— О, и още как — отговори Купър. — Доста силна при това. Съдържа се в яйчниците на рибата-таралеж фугу. Представлява невротоксин, за който все още няма открита противоотрова. В Япония ежегодно от него умират около шейсет души — след умишлено поглъщане. В малки дози причинява еуфория… и имаш шанс да оцелееш, за да си понесеш последствията. И друго важно — тетродотоксинът е наркотикът на зомбитата.

— Какво? — изхили се Селито.

— Сериозно. Като във филмите. Някои карибски племена го вземат, за да забавят пулса и дишането си до такава степен, че изглеждат като мъртви. След известно време се съживяват. Правят го по религиозни подбуди или за измама. Антрополозите смятат, че това може да е източникът на мита за зомбитата.

— Добро забавление за скучна съботна нощ в Хаити — измърмори Райм. — Хайде да се съсредоточим върху същественото. Върху конкретния проблем. Върху фактите.

Купър намести очилата си на носа и уточни:

— Много малко количество.